Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на съня на инспектора. Напоследък той сънуваше често – вероятно от преумора или пък от безделие, но то беше едно и също: човек може да бъде толкова усърден в безделието си, че да се преумори. Такъв човек беше инспекторът. Вече седма година работеше върху въпросното самоубийство на китовете и делото все си стоеше на трупчета. Седемдесет и седем трупа стояха на трупчета, така да се каже.
Събуди се към полунощ. Ленивите лъчи на есенното слънце вече не играеха върху дулото на пистолета. Напротив – беше тъмно и отвън, през стъклата на прозорците на кабинета на инспектора проникваха още по-ленивите неонови лъчи на уличната лампа.
Прибра се вкъщи капнал от умора. Легна на дивана и заспа по потник, без ...