Томас, двадесет и пет годишен младеж работещ в магазин за алкохол и цигари. Напоследък поема нощната смяна и спи сутринта. Режимът му е объркващ и понякога се преуморява прекалено много. Както казва той:

   - Нощта е за спане, не за работа.

   Но уви парите никога не стигат. Предстои му сватба след три месеца, ще се жени за годеницата си Катя, която е на неговите години. Тя работи като учителка по физика. Двамата работят усърдно за да могат да се сдобият с жилището, което искат. Ден след ден, нощ след нощ двамата продължаваха да работят.

   Остават три дни до сватбата им. Томас тъкмо си тръгва от последната нощна смяна преди отпуската му, след това отново ще се върне на обичайната си смяна. Развълнуван той излиза от магазина. Студеният въздух го посреща приятелски, а тоя в отговор му се усмихва дружелюбно. Пред магазина двама пияни мъже се бият. Без да влиза в конфликт с тях, Томас тръгва към колата си. По пътя си забелязва не малко бездомни хора, които си стягат багажа за поредния ден. Подминавайки ги среща още няколко пияни човека, някой от тях повръщат по улиците, други само залитат мърморейки си под носа. Томас запалва колата и се прибира вкъщи на топло.

   Дойде деня на сватбата. Всички роднини и приятели на двамата са се събрали да празнуват заедно с тях. Ядене, танци, песни, забавлява ли се цяла вечер. Накрая младоженците се прибират в новия си апартамент, който ремонтираха последните месеци.

   На следващият ден двамата тръгват на меден месец. Томас кара до жп гарата, където оставят колата и взимат влак. Така започват две седмици щастие и веселие. Двамата пътуват до различни дестинации с влак, обикалят нови места ръка за ръка, разглеждат забележителности, радват се на новия си живот заедно.

   Десет дена по-късно двамата се качват в нощния влак напът към вкъщи. Часът е след дванадесет и те влизат в първото свободно купе. Сядат един до друг и заспиват. След няколко часа вратата рязко бива отваряна. Позната миризма лъхва из купето и Томас отваря очи. Същата тежка, противна миризма на алкохол, която всяка вечер усещаше, като излизаше от работа. Пред него сяда мъж с бутилка в ръка. Той отпива голяма глътка и изпъшква тежко. Томас го гледа презрително - Срамота, как може да пие на такова място?! Хора като него са най-ужасните. Колко пропаднал трябва да си за да се напиваш до такава степен?!

   - Хей момче, даваш ли я? - мъжът хвърля похотлив поглед към Катя.

   - Не - рязко го отряза Томас.

   - Само се шегувам, не се напрягай - мъжът отпива. - Но пък си я бива. Напомня ми на бившата.

   - Не ме интересува.

   Двамата мълчаха. Всеки си гледаше в неговата посоко и избягваха очен контакт.

   - Знаеш ли, момче… По принцип пия само бира. Само днеска е изключение - мъжът отпива още една глътка от водката. - Айде недей мълча кажи нещо де.

   - Май си леко пиян, а?

   - Какво, аз ли? Няма такова нещо! Само 78% процента съм пиян.

   - Та това малко ли е? - възмути се Томас.

   - Е па малко е. Дори не съм изразходил пълния си капацитет.

   - Щом казваш.

   - Оле какви хубави крака имаш! - мъжът започна да шляпа краката на Томас. - Играеш ли футбол?

   - Не, не го харесвам този спорт.

   - Какво?! - развика се мъжа. - Имаш такива хубави крака и не играеш! Ти луд ли си?! Аз играя с такива идиоти, които не могат да ми подадат топката. Ела в моя отбор!

   - Не мерси, не ме бива в този спорт.

   - Какво говориш? Как да не те с тези крака? Ще ти плащат добре, ще риташ по цял ден, какво повече да искаш.

   - Томи какво става? - събуди се Катя.

   - Нищо Кате, продължавай да спиш.

   Последва известно време тишина. Мъжът отвреме навреме ходеше до тоалетната да пуши и се връщаше. Той гледаше през прозореца с насълзени очи. Тъгата беше изписана на лицето му. На Томас му стана мъчно за него и се опита да го разведри.

   - Закъде пътуваш ти?

   - Асеновград, там ми е къщата. Ще я оправя малко, преди зимата.

   - От кога живееш там?

   - Живея в Търново. В Асеновград имам къща, която отивам да я оправя. Просто ми писна от цялата тази пумия тук в Търново. Колата ми се развали на баира и я зарязах там. Взех си билет за влака и тръгнах, но изобщо не разбирам от тези неща. Не съм пътувал с влак от двадесет години - мъжът хвърли билета си на пода.

   - Дай да погледна - Томас хвана билета. - Трябва да се прекачиш на София, но между влаковете ти има два часа.

   - Казваш, че ще трябва да чакам два часа на онази скапана гара?! Не мога повече да пътувам, казвам ти ще полудея! - мъжът започна да става агресивен. - Не понасям тесни пространства. Този проклет влак само се клати и ми размътва главата. Не издържам!

   - Успокой се, има още само един час път до София.

   - Всичко е заради онази мръсница!

   - Успокой се, седни и ми разкажи какво е станало - опита се да помогне Томас. - Коя е тази жена, разкажи ми.

   - Жена ми. Изневери ми два пъти. Аз ѝ простих, но тя започна да взима наркотици. Не можех да я гледам повече и тръгнах. 

   - Не можеш ли да ѝ помогнеш по някакъв начин?

   - Мислиш ли, че не съм опитал?! Вече не ми остана нищо. Само онази порутена барака в Асеновград. Ти нищо не разбираш. Когато слезеш от влака сигурно ще закараш приятелката си до тях и после ще се прибереш у вас на топло.

   - Тя ми е жена, но…

   - Все ми е тая. Всички жени са еднакви, нима си мислиш, че няма да те предаде? Пази я докато все още те обича. Когато останеш сам ще ти липсват тези времена.

   Разговорът им приключи до тук. Следващите десет минути мъжът изригна още няколко пъти в изблици на агресия породени от липсата на място във влака. За негово щастие обаче едно дете мина покрай купето и той го извика. Мъжът се заигра с него. Детето се усмихваше и се смееше. Майка му обаче като го намери веднага го прибра.

   - Обичам деца! - възкликна мъжа. - Някой ден, ако имам ще бъда най-щастливият мъж на света.

   В очите му не можеше да се види нищо. Бяха като тъмна бездънна яма. Личеше си, че няма какво да губи. Виждаше се, че няма за какво да живее. В него беше останало само една единствена мечта… да има дете.

   - Нали знаеш, че за да имаш деца трябва да спреш да пиеш? - обади се Томас.

   - Това не е твоя работа.

   Времето отмина и влакът спря на София. Томас събуди Катя и слязоха от влака.

   - Довиждане момче - обади се пияни мъж.

   - Мога ли да ти помогна с нещо като за сбогуване?

   - Няма нужда. Знам едно място, където ще се сбия с едни отрепки. Те са най-големият отпадък на обществото, така ще убия малко време. Ти гледай да се прибереш по-бързо, че нощта не е безопасно място за добродушни хора.

   Томас и Катя се качиха в колата. Тя се опита да го заговори, но той не можеше да се концентрира. Умът му беше другаде и въобще не ѝ обърна внимание. За нула време се прибраха и легнаха в леглото си на топло.

***

   Някъде там навън в студената нощ имаше един подлез. По пода имаше строшени стъкла и кръв. Пияният мъж се влачеше по стената докато не загуби сили е не се строполи на земята. Носът му кървеше.

   - Надявам се поне ти да си се прибрал безопасно, момче.

   Мъжът загуби съзнание. Пръстите на ръката му се отпуснаха и изпусна един джобен часовник. На него имаше снимка на жена… Неговата жена.