3. Не е ли любов?
- Кога ще се видим?
- Боби...! Не са минали и два дена! Ще се видим както обикновено, в събота на нашето кафене!
- Искам да те видя! Веднага! Днес! Искам те! Полудявам, разбираш ли?!- усещам в гласа му лека, но натрапчива истерия, която започва да ме плаши.
- Боби! Успокой се! Нима не помниш? Никакво влюбване, никакви проблеми... оставаме си приятели...
- Какви приятели можем да бъдем?! - в гласа му се промъкват нотки на гняв и ирония - Та ние сме любовници, искам те, не разбираш ли, имам нужда от теб, сега, веднага! Обичам те...- последното е шепот, въздишка, която гали ушите ми, като утринен морски бриз. Вълшебството, което се страхува да признае дори пред себе си, за да не изчезне...
- Кажи къде, идвам.
Пътувах отново към офиса на Боби, нищо, че беше средата на седмицата. Опитвах се да заглуша мислите в главата си, и най-много онези, които ми нашепваха колко много го искам, как неистово жадувам да го видя отново... Не, нямаше да изпадна в ролята на влюбчива любовни ...