4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше по някоя тиха попържня. Майка му се суетеше между печката и масата, подреждаше паници и чинии, а наоколо се носеше ароматът на детството му – вкусна гозба, домашен хляб и мирисът на горящите дърва. Седна на масата мълчешком. След малко срещу него седна баща му. Докато майка му права разчупваше топлия домашен хляб, Иван протяжно изрече:
- В сряда заминавам за София.
Жената бавно отпусна ръце на масата, както държеше хляба, вторачи се с изненадан и питащ поглед в него и замря. Баща му се сепна и след миг, без да го погледне, избоботи:
- Аз пари за софийските ку*ви нямам! ‘ко намериш някой да ти даде бадева немъчени пари – заминавай дет’ щеш...
- Марине! – опита се да го спре майка му.
- Ти да ...