21.05.2022 г., 18:23 ч.

А помниш ли... 

  Проза » Разкази
1146 0 10
3 мин за четене
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ратанов люлеещ се стол до главата му седеше жена му, видимо по-млада от него. Беше запалила кандилото, останало от баба й и на мъждивата му светлина плетеше. Дочу се стон. Мъжът се бе размърдал и явно това усилие му причини болка. Бе почти напълно парализиран от прекаран инсулт, устата гротескно бе изкривена, но в очите му още проблясваше живот.
Жената долови усилията му, доволно опъна върху коленете си плетката. После, продължавайки заниманието си и без да поглежда към него, започна да говори с тих, но ясен глас:
- Виждам, че си буден и не ти остава много време. Помниш ли, как ставайки сутрин, започваше да ме обиждаш? Била съм тъпа, проста, куха като лейка, немарлива като влашка циганка? Всяч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Предложения
: ??:??