Тримата се разделили след като и слънцето вече било напълно потопено в обятията на безкрая. На фона на спусналата се тъмнина, Лотар препуснал с коня по широката долина. Ефросина останала напълно разбита и ощетена. Надеждата, която била почувствала преди миг я напуснала веднага. Тя се свила на кълбо и заплакала още по-силно. Нощта се спуснала мигновено. Страшна студенина се вляла в кръвта й и тя се разтреперела. Към нея се приближила забравената фея. Тя изглеждала ужасно. Цялата била мокра от сълзи и излъчвала грозна тъга, която вече прераствала в чиста физическа болка. Феята заплакала също, защото се почувствала безсилна.
- Нима моите сълзи са му нужни?! Нима това е пътят?! – чудела се
Ефросина. – Той отново не ме забеляза. Той видя само сълзите ми…- ридаела безпомощно и размазвала по тревата около себе си сините си сълзи.
Феята прегърнала плачещата девойка и се опитала за сетен път да я
утеши. Двете жени продължили бавно пътя си. В тъмнината останали безброй сини сълзи да отразяват не ...