irena-docheva
107 резултата
И болката и силата в мен
и дяволът и Бог с мен
Толкова е зверски тъпо
и изкушението търпи…
Като вик от Вселена ...
и дяволът и Бог с мен
Толкова е зверски тъпо
и изкушението търпи…
Като вик от Вселена ...
304
В мига на всяко следващо откровение
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае ...
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае ...
1231
2
Безследно изчезнал
Попитах Луната: Къде си?
Казах ѝ: Гледай и търси!!
Минаха дни, минаха нощи,
А тя лице смени …мълчи?! ...
Попитах Луната: Къде си?
Казах ѝ: Гледай и търси!!
Минаха дни, минаха нощи,
А тя лице смени …мълчи?! ...
391
Синия блясък
Потъна в земята
И сини цветя
Са безчет и навред
Синя поляна ...
Потъна в земята
И сини цветя
Са безчет и навред
Синя поляна ...
455
...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
1286
3
Не допускай тъмнина
В душата ти да се излива
Не допускай мъгла
По лицето ти да полепва
Не допускай тъга ...
В душата ти да се излива
Не допускай мъгла
По лицето ти да полепва
Не допускай тъга ...
599
ПРЕЧИСТЕНА
От водата мекота си взех
от водата сила си влях
от водата простор разлях
от водата спокойствие налях… ...
От водата мекота си взех
от водата сила си влях
от водата простор разлях
от водата спокойствие налях… ...
685
Бяла птица
Необятна Вселена в теб аз търся,
в топлината ти притихвам и бродя,
сърцето ти дланите ми сгрява,
от ръцете ти нежност извира. ...
Необятна Вселена в теб аз търся,
в топлината ти притихвам и бродя,
сърцето ти дланите ми сгрява,
от ръцете ти нежност извира. ...
768
3
Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...
828
1
Ден, който остана неразбран
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...
658
1
Любовта е опиат
Тази вечер неустоимо ме плени
и миг от вселенски взрив се роди.
Пред очите ми изгряха звезди
и сетивата ми чудото разби. ...
Тази вечер неустоимо ме плени
и миг от вселенски взрив се роди.
Пред очите ми изгряха звезди
и сетивата ми чудото разби. ...
1140
Искам те безумно, искам те до полуда...
... и така едно листо се боядиса в злато
и бавно вятърът го пое и го носи дълго,
после сякаш вечност мина в полет,
една река забързана обятия разтвори... ...
... и така едно листо се боядиса в злато
и бавно вятърът го пое и го носи дълго,
после сякаш вечност мина в полет,
една река забързана обятия разтвори... ...
985
1
***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
758
ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...
806
2
Пътища странни и незнайни
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни, ...
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни, ...
880
1
Слънцето уморено в облаци черни потъна,
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...
1111
1
4
Без маска
С нестихващия вятър летя,
към теб безнадеждно се стремя,
ти си порив и мечта всевишна,
но аз съм твърде лоша и различна. ...
С нестихващия вятър летя,
към теб безнадеждно се стремя,
ти си порив и мечта всевишна,
но аз съм твърде лоша и различна. ...
748
2
Само любов
В миг цветен с безчет дъги
пред мен ти се появи
и с поглед ме промени,
от очите ти бликнаха искри. ...
В миг цветен с безчет дъги
пред мен ти се появи
и с поглед ме промени,
от очите ти бликнаха искри. ...
921
3
Само въпроси
Знаеш ли?
Какво ще се случи,
ако хвърляме камъни в езерото?
Дали езерото ще се превърне ...
Знаеш ли?
Какво ще се случи,
ако хвърляме камъни в езерото?
Дали езерото ще се превърне ...
727
2
Горещ и слънчев си като летен ден,
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта, ...
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта, ...
724
1
Потънала съм в миг от вечност,
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива! ...
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива! ...
804
3
Диамантено цвете в утрото си ти,
попило ненаситно най-ярките лъчи,
с ухание на диви борови игли
и с желание за нови светли дни.
Гледам листата ти шлифовани, ...
попило ненаситно най-ярките лъчи,
с ухание на диви борови игли
и с желание за нови светли дни.
Гледам листата ти шлифовани, ...
672
1
Пътека бяла през гората се губи,
голи клони мрежи изплитат,
Луната самотна небето обхожда,
а Нощта Слънцето не познава.
Глухо Мрака скърца и плаче, ...
голи клони мрежи изплитат,
Луната самотна небето обхожда,
а Нощта Слънцето не познава.
Глухо Мрака скърца и плаче, ...
712
4
ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
784
2
ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
811
1
Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...
1237
Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора, ...
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора, ...
632
3
По стъклото една сълза,
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено, ...
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено, ...
692
2
Любов, от години вървя към тебе,
краката ми отмаляха,
очите ми ожадняха,
искаха да те зърнат, веднъж поне.
Ти, Любов - прекрасна, мистична, ...
краката ми отмаляха,
очите ми ожадняха,
искаха да те зърнат, веднъж поне.
Ти, Любов - прекрасна, мистична, ...
971
5
Пожелай си цялата Вселена,
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
755
3
Бързаш ли, когато времето се стопява,
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
764
3
Спомням си, че някога, някъде - за теб плаках,
после от нищото вятърът довя тъга,
по безконечен бряг тогава аз вървях,
търсих следа, отдавна от вълна отмита,
и нищо в нищото от тишината замълча. ...
после от нищото вятърът довя тъга,
по безконечен бряг тогава аз вървях,
търсих следа, отдавна от вълна отмита,
и нищо в нищото от тишината замълча. ...
687
4
Звучат в главата ми думите:
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно. ...
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно. ...
793
3
Тишината потъна в мрак
или мракът се изгуби пак.
Дали кръвта изтича в сълзи,
или замръзва в кървави реки.
Бавно вървя към тишината, ...
или мракът се изгуби пак.
Дали кръвта изтича в сълзи,
или замръзва в кървави реки.
Бавно вървя към тишината, ...
1142
3
Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...
676
3
Тримата се разделили след като и слънцето вече било напълно потопено в обятията на безкрая. На фона на спусналата се тъмнина, Лотар препуснал с коня по широката долина. Ефросина останала напълно разбита и ощетена. Надеждата, която била почувствала преди миг я напуснала веднага. Тя се свила на кълбо ...
762
2
Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърн ...
1596
5
Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но ...
1892
3
По повърхността на сребърното езеро игриво се преплитали слънчевите лъчи. От дълбините му загадъчно ехтяла тишината, притихнала в съвършената гладка повърхност. Тихо и бавно покривала спокойствието с тази пленителна мелодия, която се изтръгвала от самото сърце на тайнствената вода. Вятърът много неж ...
2545
4
Колко кратък е пътят до теб,
а аз вървя цяла вечност...
Колко прав и гладък е той,
а краката ми от умора отмаляха.
Колко още път да извървя, ...
а аз вървя цяла вечност...
Колко прав и гладък е той,
а краката ми от умора отмаляха.
Колко още път да извървя, ...
584
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
