Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до последната точка от тоя път, стана "наше" и тръгна по нов път. Където времето - там и аз. По нов път. Необходимо ли е да обяснявам, че нов не значи непременно по-хубав, по-удобен, по-примамлив и т. н. , както и нови цени не значат по-поносими, по-ниски, по-реални и т. н. Но пътуването продължи. Сигурно бях избран от собствената си съдба за пътника-странник на Северозапада...
Оказа се ,че да пътувам ми харесва - чувствам се жив и полезен, деен и мислещ, идеен и продуктивен. Когато съм на път. И аз пътувам, пътувам...
И днес пътувах. Есен. Красив сезон. Толкова цветове, багри, нюанси. Едва ли някой и в представите си е виждал такава съвършена красота, каквато я поднася природата по време на то ...