Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, но как се бях озовала в него изобщо не ми го побираше умът.
Мина повече от минута преди в главата ми да започнат да изплуват спомени. Летях по пистата и си мислех, че трябва да направя рало, за да намаля скоростта и тогава… май едната ми ска се откачи. После, след продължително премятате сред облаци сняг, виждайки всичко като на забавен кадър, ме разтърси остра болка и… всичко притъмня.
Колкото и да се опитвах, не можах да си спомня нищо повече.
Постепенно в цялото ми тяло, бавно като мудни змии, започнаха да се промъкват неприятни усещания за пулсираща болка. Опипах врата си с изтръпналите си ръце. Беше стегнат с нещо пластмасово с ватирани ръбове. Осъзнах, че съм пострадала и ме хвана стр ...