И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан  кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не правя това, което е решаващо за мен. Всеки път си казвам, че няма смисъл, че нещо ще се обърка, че нямам шанс. Така и този път. Така ще е и за напред... Всичко се връща като стара забравена лъжа, на която можеш да повярваш отново. Да, лъжа е, не е истинско, сякаш нереално аз сега съм с теб, гледам те и съм объркана повече от всякога. Пристрастена съм към теб, не мога да престана да те гледам, опияняваш ме. Знам, че всичко това е грешно и безсмислено, но просто имам нужда да го правя, да бъда грешна макар и да знам, че идва краят, макар да знам, че ще е болезнено. Рискувам... както всеки друг път. Правя грешка след грешка и сякаш не мисля, сякаш вече всичко е без значение и само ти си тук. Стоя тиха до теб и не смея да кажа нищо, защото знам, че без да искам ще кажа всичко, а не трябва. Тиха съм. Усещам болка, но има ли значение?! В очите си усещам сълзи, но те не потичат, в сърцето усещам болка, неописуема и тежка... Крещя! Крещя на ум. Крещя на целия свят, че те обичам и че не искам да се отдалечавам от теб макар и да знам каква е реалността... Жестока и нечестна... Обичам това, което съм, когато съм с теб. Аз не съм тук. Аз съм там, където няма омраза, няма нищо лошо...  Но има ли значение?! Не, няма... Няма и да има... За теб аз ще остана просто Някой... Някой, готов на всичко за теб...