АФРОДИЗИАК
Хващам значи последната маршрутка за село и се пльосвам на седалката с намерението да дремна през около двайсетината минути път. Тъкмо ме унасях, кога я чух думичката:
- Афродизиак, ма сестро, тъй им думат на тия пъстрите – упорито убеждаваше спътничката си, позната ми по физиономия съседка.
Надигнах се и погледнах през процепа между двете седалки: държеше прозрачна пластмасова опаковка, в която шаваха към двадесетина шарени шикалки. „Бре, да му се не види”, ококорих се аз и нададох меко ухо:
- Пъдпъдъчи яйца са туй. Сурови се пият и после „щял да ма кара да хвъркам”, тъй дума моичкият. Щото, те пъдпъдъците се съешавали най-често, по десетина пъти на ден. То, ако питаш мен и наш герест Кондьо и той покрива дневно по десетина кокошки, ама от него яйцата не ставали за афродизиак. Ще му ги начукам довечера всичките, та да видим като хвръкна, дорде ще стигна – приключи със смях съседката и мушна обратно шикалките в пазарската си чанта.
- Аха, надявай се – пое думата събеседничка ...