4 мин за четене
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа...
От известно време желанието да пише не му даваше покой. Не една нощ, любимото му време за писане, сядаше да споделя с белия лист, но все безуспешно. Ненапразно го бе нарекъл „бял бизон“. Листът, като това величествено животно, повиташе безпощадно всяка идея.
Вечерта заваля и излезе да се разходи. Винаги го правеше с ръце в джобовете и без чадър, оставяйки лицето си на гальовните, раждащи живот, дъждовни капки.
Скоро се озова пред „смеещото се камъче“. Любопитните ще го открият в Градската градина между Народния театър „Иван Вазов“ и Художествената галерия. Много от минувачите, погълнати от ежедневни грижи, на го забелязваха. Но усмихнатото камъче го зареждаше с положително настроение. И дори с идеи.
Случи се и тази вечер. Настъпващата тъмнина прегърна улиците и запали, като лъч на Коледна надежда, прозорците по домовете. Прибрал се вкъщи, почти ведн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация