НАЙ-ВАЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Такъв сняг като тази зима помня само още като бях дете, а това не беше скоро. Много сняг, голям студ, пир за виелиците и караконджолите, рай за отчаянието и самотата. Имах чувството, че никога няма да свърши. Но природните закони се задвижиха, нощите започнаха неусетно да се смаляват, а дните невидимо да нарастват. Отиде Трифон с пълни бъклици на лозето, върна се с посинял нос, но вкъщи зачерви бузите, очите му пламнаха на огъня на виното и си помечта за пролет. Врабчетата усетиха, че някъде дълбоко под снега рекичките помръдват и започнаха да прескачат по-начесто около кокошарника, че по отъпкания сняг блестяха на белотата тук-таме малки жълти царевични зрънца, досущ като жълтички в сънищата на заклет иманяр. Баба Марта разбра, че Малък Сечко е млад и префърцунен самохвалко и хич не е за нея, извика Развигора и той го натири през девет планини, Земята се поотърси от мокрия сняг като мечка след зимен сън и се затъркаля около Слънцето, което с всеки изминал ден ста ...