х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник!
– Но той е за големи и ти нищо няма да разбереш.
– А ти ми чети!
– Тогава слушай: "Българо-австрийските литературни връзки
започват още преди Освобождението...".
– Възки, да, възки. Добье. Чети ми още!
– Прочитам още две изречения.
– Добье, стига! ...