Уай застана по средата на малката стая и започна да ‚си ближе раните‘. Вграденият му интелект беше попаднал в ступор и не можеше да разреши създалата се ситуация, липсваше му критерий …
Първата му работа беше да възстанови основните моменти – включи си квантовия проектор и в стаята се появиха всичките персонажи – Пол, Ана, Рая, Мъррсик, цветята в стаята, летящите чаши с чай … Поизчисти картината, след което наложи всички данни върху тях – цифри .. цифри … цифри, които не значеха нищо без необходимия критерий. Пусна проектора в режим на сканиране с различни честоти – цифрите покриваха всичко, поради което с макетно ножче той започна да ги изчегъртва – те падаха и на пода се получи огромна купчина. Уай ги смете в един ъгъл, след което те се разбъркаха, започнаха да се съединяват, уедряват до момента, когато се получи резултатът – една огромна нула … нулата започна да намалява, намалява, накрая остана само един знак – нула, който съвсен изчезна, защото си беше нула и не значеше нищо.
Това ...