26.01.2022 г., 9:27 ч.

Айрин 3 

  Проза » Разкази
501 5 14
10 мин за четене

 

                    

                                                           Айрин 3

 

Описаното благополучие на семейството траяло малко след 09.09.1944 год. когато комунистическата партия взела властта. Имало и няколко в опозиция и ако някой дръзнел да говори или плюе срещу властимащата, вече бил със запазено място в лагера в Белене...Така бъдещият свекър на Айрин, член на партията на Никола Петков, изкарал няколко години там...Семейството било изселено в провинцията, но Г, оженил се веднага след завършване на гимназия, живеел при родителите на съпругата му, та останал в София. Къщата “подарили” на функционер на БКП и той успял със неописуема скорост да заличи всичко “буржоазно”, изразяващо се в европейска красота и лукс. Когато след години бащата се върнал от лагера, им възстановили собствеността, къщата била по- остаряла и от него, по- опустошена от душите на всички! От морюрите- тези гипсови орнаменти по стените, около вратите и прозорците, тук- там личело някое парче! От кристалните полюлеи един висял само с едно от многото абажурчета, помътняло от времето и без блясък! Толкова много били нещата за ремонт, но така и нищо не заблестяло...Затова пък снимките се показвали с гордост! Опустошението било не само в материалните ценности, а че в сърцата на хората се загнездила злоба към всичко и всички! Особено в по- малкия брат, изразяващ се като зъл, невъзпитан грубян! Той също за малко, но бил в Белене след завръщането им,заради хулиганска постъпка.Айрин направо се изплаши от него, като си представяше, че ще живеят на едно място! А като се оженеше и ако и тя е като него….А как нямаше лампичка, която да предупреди!

 

Тази втора визита мина сякаш по- леко...Дали бяха свършили въпросите към нея, дали се примириха, че няма да се колят овце от стадото й, че няма да се дарува и куцо и сакато, че сватбата ще бъде интелигентна и скромна! Въпреки че техния род беше огромен и като свинските черва- дръпнеш едно в края, а по него тръгват всички…Неизбежно за голяма сватба!

Заговори се вече за нея, определи се дата, но и трябваше да се върне визитата у нейните роднини.

Това е семейството на нейна първа братовчедка, чийто съпруг беше от много високо БКП и

имаше контролираща държавна функция. Двете семейства не се харесаха! На бъдещия свекър толкова зле беше подействала средата в лагера, че ако не беше стар и болнав, както без заобикалки ругаеше всичко в новия живот на страната, че можеше да си осигури нова “карта” за

Белене! Насрещната, страната на Айрин се държеше по- интелигентно и възпитано, но й предрекоха голямо тегло! А по- страшното за нея беше, че предстоеше още един сблъсък по въпроса за “късмета” да живее в столицата, и с този “непредвиден” член в семейството- сина на Г. - родителското й тяло! Заминаха само двамата- тя и Г, за да съобщят, т.е. да ги поканят на радостното събитие и предвидливо избегнаха да кажат за тая “подробност”, като се знаеше за манталитета им! Г би се обидил от възможната реакция, а Айрин разсъждаваше и влюбено и трезво. “Какво лошо, ще създаде уют и дом на една детска душа! До сега гледано от бъдещата свекърва, вероятно и ще продължи, а и то не беше бебе, а на цели 12 години! Ще станат приятели, ще я обикне като баща му!” Мислеше да се засегне, ако родителите не проявят разбиране, а се въоръжат с това “Какво ще кажат хората?” Сподели само с майка си която въпреки, че беше най- добрия човек на света, се изплаши от тая отговорност и след като си заминаха, сподели с бащата! Реакцията беше предвидена! Той не искал да участва в “тоя пъклен заговор” и отказа да присъства на сватбата!...Това пък щеше да определи отношенията на бъдещиште роднини! Значи Айрин е бурен, самораслек и срам за “изискания” им род ! Колко неща имаше да преглъща още, щом така започваше?...В подготовката за сватбата, сега пък тук възникна въпросът “Какво ще кажат роднините?”, и започна едно изтощително пазаруване на “дарове” за “червата”, като не можеше да се “прескочи” никой! По списък се комплектоваха разни “потребни” вещи- ризи, нощници, пижами, чорапи, хавлиени кърпи, покривки...А колко деца имаше, трябваше и шоколади, някоя играчка...Айрин умираше от срам, че пазаруването беше само с пари на Г,. и се възмущаваше, че уж нямаха претенции в началото! А добре, че не беше модата на булченските рокли, че бюджетът му щеше вече да “пуши”! Ушиха много хубава…лилава рокля! Колкото и красива да изглеждаше, по- късно разбра, че това е цвят на траур! Само да имаше някой да я предупреди!…

Колежките, роднините съпреживяваха всички събития, защото Айрин не умееше да крие дори нещата, които я тревожеха. Не познаваше последиците и вкуса на сеирджийството и любопитството. Беше тема на деня и се чакаше от всеки като лично събитие!

А Г , като чувстваше ситуацията “опечена”, взе да проявява някои леко загатнати преди качества. Явно се черпеха редовно с колеги или приятели и, когато се виждаха вечер, беше или необичайно романтичен, или изключително нервен, дори опасен.. Някога избухваше без видим повод и зарязваше Айрин вечер да се прибере сама, или й се караше на всеослушание в превозно средство, че “има още много да учи, за да се нарече софиянка” и то пред толкова чужди хора!...

Появиха се два гласа, които натрапчиво й шепнеха, особено нощем! “Бягай, бягай, докато е време”, казваше единия, но другия категорично я “укоряваше”! “Ти си обещала, ти си обещала, ти си обещала”! “А после, накъде?”

Реши да бави събитието, но другата страна вече бързаше! На крак й беше дошла такава красива, чиста, послушна сърна, не трябваше да я изпускат!!...

Денят на сватбата беше като национален празник. Толкова много народ само тогава имаше на едно място! Къщата и двора едва можаха да ги поберат, а непоканени комшии гледаха от прозорците на кооперациите. Добре, че самочувствието на семейството беше че са “стари, истински столичани”, та не покани и духова музика, както се правеше в провинцията. В Райсъвета/ Общината/ имаше друга тълпа хора, които искаха да видят Айрин като булка- колеги и приятели. Не се знае колко е бил щастлив Г, но тя беше! Защото й е за пръв път! Само страдаше от отсъствието на баща си, но той прояви “малък” жест като изпрати една малка бъчвичка от 50 литра домашно вино! Дали защото все пак беше сватба, дали от това вино, но тя като чу за пръв път стари градски песни да се пеят от всички и се влюби в тях. От тук нататък те щяха да са втората й природа, щяха да я правят желана във всяка компания, защото ги научи и ги пееше чудесно.

След първото зареждане на кани и бутилки от тая бъчвичка, някой отишъл да налее още една бутилка и...забравил канелата незатворена. Когато трябвало да налеят пак, се оказала празна! От цялото вино станало едно голямо езеро в мазето, където била тя! Така се направил непредвиден оборот на близкия магазин с “купешки” вина! Ако беше вода, можеше да каже някой “Ще й върви като по вода”, но с виното..едва ли!

Когато данданията отшумя, нямаше вече вино при хранене, нямаше гости,нямаше стари песни.Започна прозата- обикновения живот! Айрин не разбра, защо казваха на този първи период “Меден месец”! Не усети от някъде да тече мед, а направо сурова действителност. Новото семейство веднага бе отделено на отделен храноден- с отделни съдове и пазаруване, определи се час за хранене в единствената кухня- кой, кога? Със заварения син, когото Айрин мислеше да направи приятел се оказа сложно… Майка му, до сега не проявявала интерес към него, сега неизменно взе да присъства виртуално тук, чрез него! Знаеше всяка казана дума и всичко което се яде! По неизвестни причини, взеха да се хранят в стаята, в която спяха, а не в кухнята. Когато се сипваха чиниите, Г вперваше поглед в чинията на детето, вадеше собствената мръвка и я сменяше с неговата! Караше я да се чувства мащеха, без вина и леко взе да се настройва срещу тоя порядък и към детето малко по- късно…

На Г скоро омръзна позицията на женен мъж. За да “просветлее” настаналото сиво, се ходеше отвреме- навреме на гости на роднините и на съвсем малкото приятели, които имаха семейства, останалите бяха само за гуляи “по мъжки”. Това бяха празниците за Айрин. При това неочаквано, почти веднага , беше заченато първото им дете! Това не донесе полагащата се радост, защото било рано, не били адаптирани характерите един към друг, пък и нали вече има едно налично дете...Обидно като незаслужен шамар! Защото докрай на този период тя изпълняваше полагащите й се задължения.

Когато Айрин дойде в тая къща и прие, че това е нейния дом, сама предприе, а после стана изключително нейно задължението да хигиенизира всичко, не само нейната стая! Не беше никак лесно, защото никой не пазеше, а само тя чистеше. Не й тежеше до един случай, когато току що беше измила огромния вестибюл, от който се влизаше във всички стаи. Беше още мокро, когато пристига някаква приятелка на девера, навън валеше и беше кално, та тя се засуети като видя, че е измито, т.е чисто. При което той я посрещна по пижама и гласно каза:

- не се притеснявай, влизай, това е най- новата ни прислужница, пак ще измие!….

Така стана повод за грандиозен скандал, защото тя престана да мие това място, а съпругът й не я защити! При това вече доста бременна...Скоро дойде нова снаха. Промени се всичко! И дали предварително, дали веднага, но се оказа, че и тя ще бременее заедно с Айрин! С три- четири месеци разлика. Но тя се наложи да опитва всичко, което се яде и у тях/ те се хранеха общо със свекъра и свекървата/ и у Айрин! Дори не се искаше, а вземаше от свекървата направо от тенджерата й,че така било редно! Да не загуби бебето, защото то вече беше желано, не като другото!

Занизаха се почти еднакво сиви, безинтересни дни...Айрин ходеше на работа, вкъщи също вършеше работата, която беше “законно” нейна, но не трябваше на никого да се оплаква!Разбра, че трябваше да се обръща към всички с “Муци”, както правеше другата снаха, затова беше станала любимка, но като абсолютно не го можеше, ще търпи всичко! А Г започна редовно да закъснява вечер- ту имали много работа, ту директорът искал да го придружи на работна вечеря,докато не го доведоха една вечер двама души в безпомощно пияно състояние, който висеше на ръцете им от двете му страни и буквално го влачеха...Вече “внесен” вътре, той ту ревеше, че днес взел заплата и я изпил цялата, ту изхвърли всичко от стомаха си върху нея, че се и ядоса, че не го гледала нежно, а осъдително! Ако можеше да се държи на краката, можеше и да посегне, но бясно се заканваше...Това ли беше мечтания живот? За това ли остави родното си място, където беше поне уважавана! И обиди родителите си! Какво ще прави в бъдеще? Все въпроси без отговор и за всичко беше виновна само тя! Сега светеше не лампичка, а огромен полюлей, каквито е виждала по филмите в Дворците на Запад или в Партийния Дом! Уви, нямаше нужда от светлината му вече! Тая нощ се роди прекрасната й дъщеричка!..Седемдесет години в рода се бяха раждали само момчета и дали това ще окаже някакво въздействие в отношението на всички към Айрин?… “Ще поживеем и ще видим!” беше модерно да се казва…

 

Следва...

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятели, че ме окуражихте, Мини, ти първа реагира...Още не бях оздравяла, контактуването в вас беше единственото ми разнообразие, затова и бързо се отчаях като не виждах оня калабалък, който беше преди...Добре, че го изживях и ме досрамя от топлите ви думи Силве, Светле, Надя, Шо, Мария, Милена! Веднага започнах продължението....
  • И аз чета с удоволствие. Не спирай, Иржи. Чакам с нетърпение продължението
  • Нужна ни е твоята Айрин, не ни лишавай от продължението на историята, Иржи!🤗Героинята ти има свободолюбив дух и е по-устойчива, отколкото дори самата тя може да си представи! А и нейният опит учи. Харесвам го това момиче, скъпо ми е, а явно и не само на мен!🤗😘❤️
  • Тъжно...Жал ми е за геринята- добра и мекушава. А това :“има още много да учи, за да се нарече софиянка” все още го ползват простаци с голямо Его.Живях 15 години в София.Продължавай! 👍🏻
  • Пиши, Иржи, разказвай! Жал ми е за героинята ти, но съм сигурна, че тя няма да се прекърши.
  • Разказвай, Иржи, тази поредица е интересна като живота, тя е самият живот. Доста горчив опит събра твоята героиня, но това я прави все по-силна и борбена. Приземяването няма да я обезличи и съсипе, твърде е свободолюбива. Продължение!
  • Как едно обещание може да промени цял един живот. Но изглежда обещанието трябва да се спазва само, ако отсрещната страна го заслужава. Ще чакам следващата част, Иржи. Следя с интерес.🌺
  • Иржи, дори един да остане, ти пиши, не прекъсвай, ако го отдалечиш във времето ще се забрави и тогава пак ще трябва да се припомни, пиши,може по съкратено, но го довърши, това е моят приятелски съвет!
  • Все по- малко хора имат интерес вече към историите на моята героиня Айрин! Явно трябва да ги спра, за да не отегчавам...Благодаря на Мини, Пепи, Елка, Жени и Руми...Зарад вас ми се искаше да ги доведа докрай, защото предстояха интересни събития и, може би някога ще го направя!
  • Следя историята с голям интерес и тази трета част много ме зарадва. Би се получила прекрасна екранизация. Поздрав за умението да поддържаш интереса на читателя, Иржи!
  • Следя, Иржи... настръхнах..
  • Ужас! Да не се случва на никого! Поздрави, Иржи!
  • Иржи, историята която разказваш, силно ме впечатли, а и ме върна в ония времена, в които, ако кажеш нещо,си с Дусие или в Белене! Ще чакам другата част, Айрин, много ми дожаля, за нея! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??