28.02.2019 г., 8:41 ч.

Айше 

  Проза » Разкази
1858 2 6
6 мин за четене
Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред домовете. Готвиш на огнището, хвърляш водата от коритото в близост, тупаш килима, и гониш животните.
Емине бе простряла едно голямо пране по теловете и палеше огнището. В голямата тенджера ще сложи последния боб, който имаха. А на масата сядат седем гърла. Асан се бе запилял с каруцата нанякъде. Нищо, че остарява, луд остана този Асан. Пиеше вечер по кръчмите, денем събираше железа оттук-оттам. Вкъщи пари не носеше. Емине успяваше да нахрани децата с малкото пари от детските и социални помощи. Част от тях Асан взимаше и денят, в който ги даваха бе ден за банкет. Децата играеха кючек, баща им усилваше музиката и умираше от гордост, че има пет деца, цели пет деца. Иначе не ги забелязваше. Грижата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Желязкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??