Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да разкажа моята.
Тази история започна в един топъл съботен следобед, когато малка група младежи се разхождаха в двора на едно старо училище. Унесени в разговора си, те не забелязаха кога аз и приятелката сме пресекли пътя им. Заговорихме се. Последва и запознанство, но това което най-много ме впечатли бе едно момче на име Любо. „Какво хубаво име има това момче“ – мислех си аз – „ …и какъв топъл кадифен поглед!“ Не спирах да го гледам. Имаше нещо различно, което не бях виждала у никое друго момче. Привличаше ме.
Неусетно денят се изтърколи – шеги, закачки, много смях… И някак си от този миг ликът на това момче се запамети в мислите ми. Все още не мога да намеря подходящите думи, за да опиша емоции ...