1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно силно, за да замъгли съзнананието му и която няколко пъти вече стария Сезар бе допълвал. Тай с безразличие изливаше съдържанието ѝ в гърлото си и се оставяше на топлите вълни да замайват главата му в сладко опиянение. Котката му, бяла с точно шест черни петна, го гледаше критично известно време, а след това просто заспа и го остави да притъпява яркостта на сетивата си.
Тай се бе примирил със съдбата си и в момента съзнанието му се намираше в абсолютен покой. А и като цяло не искаше нищо друго освен един различен край на своя предварително начертан път и, ако бъде възможно, да бъде променен от... Кой ли можеше да го направи? Понякога в мъгливостта на мислите си изпращаше молбата си към неизвестн ...