Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много приятели, предпочиташе някоя интересна книга пред игра на футбол с момчетата, или дори пред някой вихрен купон. Така и не намери общ език с момичетата, а единствената, с която се беше целувал, го беше зарязала именно заради неговата свитост и нерешителност.
Тази вечер ухаеше особено и може би именно тези упойващи аромати го караха да си спомня онези първи плахи целувки, имаше усещането, че наоколо витае някаква непозната чувственост, която го кара да настръхва дори в такава гальовно топла вечер.
Усети присъствието ù още преди да я види. Тя стоеше леко наклонила глава, а пищната ù коса се стичаше под кръста ù.
- Коя си ти, как влезе тук? - момчето се надигна и се опита да я разгледа по-подробно. ...