Актьорът
Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта?
Той промърмори:
- Бях длъжен да опитам. Винаги съм успявал. А и бях политик.
- В момента съм с претоварен график, но никога не пропускам. Никой. Всичко виждам и знам, че си получил инфаркт .
След това го стисна леко за ръката.
И миналото изплува. Като дете бил много ревлив. Нарочно. Така по-големият му брат бил виновен за всички пакости. После в училище бил най-изкусният преписвач, а по-късно най-умелият сваляч. Беше сключил изгоден брак с шефката си. Нейният влиятелен баща го уредил в министерството на висока заплата. След това започнал политическа кариера.
- Ха ха ха, актьор, значи. Съжалявам приятел, но целият ти живот е бил лъжа след лъжа.
- Защо, не? Хубаво си поживях. Нищо не ми липсваше: лукс, пари, семейство.
- Да, виждам няколко любовници, рушвети, съмнителни сделки и не погасени кредити.
Той млъкна намусен.
- Беше ли щастлив? – попита го Смъртта.
- Може би. Малко ми липсваха аплодисментите. Всеки добър актьор се нуждае от признание, а не го получих. Ако всички знаеха истината щях да бъда свален от политическата сцена.
- Тогава аз ще ти ръкопляскам. – заявила Смъртта и започнала да пляска с кокалестите си ръце.
Звукът бил смразяващ.
- Това означава ли, че ще си тръгнеш без да ми вземеш душата? – попитал обнадежден актьора.
- Може би. Ако ми отговориш на един въпрос, но честно. Кажи, страхуваш ли се от мен? – прошепнала зловещо Тя.
Актьорът веднага кимнал:
- Да, много! Ужасяваш ме.
Смъртта го погледнала с презрение.
- Наистина ще умреш, защото ме излъга.
- Откъде знаеш? – промълвил учуден той.
- Ами ти отдавна си забравил да казваш истината. Сигурна съм, че вече планираш как да ме преметнеш. Дори се усмихваш. – просъскала ядосана.
И още преди да й отговори го докоснала и погълнала душата му. Нямала време за аматьори. Имала по-важна работа. Много тежко болни я чакали. А те били най-потърпевши от глупави актьорски решения.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Миночка.🙂
-
Смъртта никого няма да забрави, само да не се сеща толкова рано, че неизвестните около нея, тревожат много хора! Хареса ми!
-
Благодаря ви Ина и Стойчо.🙂 Мисля, че най-прецакана е публиката, но ще поживеем и ще видим. 🤔
-
Сега ще е твърде късно,за да добавя още нещо.
И твърде рано,за да коментирам комедиантите на сцената.
Човек понякога от зрител замечтан, може да се внедри като участник.
Но кой беше написал:"Смъртта е занимание самотно."(?)
Както винаги,прозата на Катя има притчов привкус, което настройва философски.
Поздравления! -
Важното е роля да има, как ще е изиграеш..., може тя да те изиграе, абе едно надлъгване пада..
-
Пешо, може да няма връзка с разказа ми, но аз все пак я открих. 🤣😀👍
Миг, разказът ми не е за е.... е. Той е на друга тема.😭 -
Политикът - актьор разполагал със съдбите (желания чувства (жизнена енергия) на гласоподавателите си . Обаче е манипулирал тези желания за собствена изгода ....и съответно ако беше се покаял(обаче политик и покаяние) щеше да е жив! Има много хубав клип македонски в ютуп казва се " След е,,,е,нема каене !" Разбра ли ме!
-
Не, аз сега видях, че този виц няма никаква връзка с разказа ти. Луда работа, викаш, а?
-
Така ме разсмя, Пешо. 🤣🤣🤣 Голямо благодаря.
То и в моя политик нито салам има, нито хляб, а само тарикатлък останал. 😅 -
Може да е мръсно това, което ще кажа, но такъв е и животът.
Едно дедо и едно баба се видели в парка. Седнали на една пейка значи. Единия не вижда, другия - не чува, ама както и да е. Тя тяхната е ясна, а аз пък не мога да помня вече. Както и да е братчет, да не забравя за какво започнах да ти говоря:
Бабата пита дедото: "Дедо, дедоооо, помниш ли га бееме млади - къф пожар бееме двамата с тебе?
Дедото въздъхва тежко и отговаря: "Беше то. Сега съм стар вече бабоо".
Бабата казва обаче: "Ааа, има още леп в тебе..."
Дедото казва: "Леп има, ама салам нема. Немааа...".
Край. -
Който се интересува от политика ще се досети.😉 Благодаря ти, Пешо.🙂
-
Абе, има хляб тука, да ти кажа Катя. Има хляб.
-
И аз така мисля, Роси. Нас може да ни лъжат, но с Нея шега не бива. Благодаря ти.🙂
Миг, защо не напишеш едно есе за тези енергии и изобщо за твоята философия за живота. Така като ми пишеш на майтап и ги споменаваш не мога да те разбера. 😏 -
Никой не може да преметне Смъртта, пък било то и политик! Щом реши да размха косата и да се навеждаш, все тая.🙂 Хареса ми, Катя!
-
Да, бе да! Катя последното ти изречение е цензура на свободата на мисълта ,,,,,,пък! На Дядо Боже не му пука политик ли си , актьор ли си безработен ли си, манипулираш ли Енергията (сееш ли ветрове) , чакай буря! Изплеееееееееез!
-
Благодаря ви Пешо и Миг! Малко го написах в духа на хелоуин, но ние не сме актьори(политици), така че не важи за нас. 😏
Благодаря ти, Пешо че се престраши да коментираш. 🙂👍
Миг, разказчето ми няма нищо общо с нета, още по-малко със сайта тук, а е политическо.
Поздрави! 🙂 -
Ахаа да му мислят тия с многото профили! Катя получи вдъхновение , от добрият джин (пазител на равновението ) в сайта "Откровение"! Тя Смъртта винаги си идва по вселенски график ...май! Светът е оцелял защото се е смял! Усмииииииих!
-
Малко много зловещо, а....
Лелеййй, аз ли съм единствено буден сред толкова спящи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
