Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на манекенка и тя не го криеше. Зелените й очи следяха ръката й, която чертаеше кръгчета по млечнобялата кожа на десния й крак. Другата й ръка си играеше с тънката верижка около врата й – подарък от гаджето й.
- Я повтори. – каза с тих глас баща й, гледайки ледено. Имаше нотка на заплаха в тона му.
Точно тази нотка накара Али да вдигне раздразнено очи към него. Какво право имаше той да я заплашва? Фигурата й на стола се напрегна. Сякаш се поколеба дали да не стане и да си тръгне. Беше й ужасно досадно да води този разговор. Но след това размисли и се отпусна отново. Кухнята беше изпълнена с лъчите на следобедното слънце, но те никак не я успокояваха. Нито пък него.
- Нима ми казваш, че след всич ...