Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкарани пари за да си почешам самочувствието, но на този етап дори тази проста глезотийка можеше да ми оправи настроението за месец напред. Както и да е. След 4 часа прекарани във фризьорския салон вече бях по-хубава, поне за мен. Тогава се започна одисеята. Телефонът звънна. Или май не звънна... не помня. Спомням си само, че някак си стигна до мен. Беше един непознат, за когото само бях чувала. Не беше ясно метъл ли е, емо ли е или последовател на друго музикално движение. Знаех само че е секси и... чувствителен. Или беше секси и неориентиран? Или неориентиран и чувствителен? Да не се отклоняваме от темата. Беше той... Потенциалният, с когото имах уредена среща. И за да не бие на очи, че е среща, беше двойна среща. Нали се сещате... за да не ни е срам един от друг. Моята първа дружка ме предупреди, че е леко странен, но по дяволите, нямаше как да е по-смахнат от мен. И така... чаках на метрото близо 20 минути, когато се появиха тримата. Аз, горда девойка, дори не го поглеждах. Трябваше да се държа на положение. Все пак не е нужно всички да разбират, че досега не съм била на истинска среща. Той... не толкова секси, вероятно чувствителен и определено свенлив. Не беше като мен и аз не бях като него. Недейте да мислите, че съм била "на положение" през цялото време. След 40 минути започнах да му говоря. Така де, нали бяхме на среща. Оказа се забавен, макар и срамежлив, почерпи ме с чипс, аз пък се съгласих да танцувам с него. Вярно, нямаше музика, но ние не държахме на тези подробности. То и бирата ни свърши, ама вече и без това си бяхме пийнали. Не си спомням как свърши денят, но зная, че свърши хубаво. И следващата ни среща беше хубава и по-следващата...
Следва продължение...
© Стеси Всички права запазени