Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Господ обаче си знае работата. Съвсем ненадейно се появи нова знаменитост – Анифето. Знам, че не ви се вярва, но този „медиен кон“, както сама се наричаше по-късно, успя да ни прочуе, не само в общината, в областта, ами и в цяла България. Даже даскал Пенчо вика оня ден, че по Фейсбука сме станали сензация и в целия свят. Едва ли лъже, все пак на учителите трябва да се вярва. Може би си мислите, че Анифето има някакъв талант. Нищо подобно, другите цигани, които нямаха никакви дарби, поне лъжеха, както трябва. Да, ама то и за това акъл трябва. Къде ще се намери у нея такова нещо? Училището заряза след трети клас. Поне имаше оправдание: „За това – казва - не мога да чета и смятам.“, Когато трябва ...