Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че ли се страхуваше, че може да избяга. Мария се поусмихна.
- Анди, моля те, скъпи, време е.
Той се размърда леко и отново потъна в сладостния любовен сън. Мария стана. Облече се набързо, прибра дългата си коса и отиде да се измие. Останал сам в леглото, Андрей почти веднага скочи леко изплашен. Чу я в банята и въздъхна с облекчение. Отпусна се в топлото легло и когато Мария влезе, я дръпна в леглото и започна да я целува.
- Бременна съм.
Той като че ли не я чу. Миришеше я, искаше да се разтвори и да я приеме вътре в себе си. Толкова желаеше това.
- Чу ли? Бременна съм – тя леко се отдръпна.
Андрей я погледна спокойно.
- На шест седмици ли си?
- Да, откъде знаеш?
- Знам кога стана – усмихна се той. ...