- Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото, ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я видя. Подскочи стреснато, напълно разсъбуден.
- Тиии!? Какво правиш тук?
- Их, бе, Ачо, не разваляй всичко. Не помниш ли...
- Какво да помня!? Помня, че те видях в „При Ванката“ с оня префърцунения... Виждал съм го аааз.
- Максим ли?
- А бе Максим ли е, Миним ли е не знам, ама последното, което помня бе, че седеше в него и те лигавеше. Идеше ми да му разбия очилатата физиономия. Три години не съм те виждал и да те видя с тоз... - и Ангел демонстративно изпъчи здравото си мускулесто тяло, подчертавайки превъзходството си над крехкото телосложение на Максим. - Какво правиш тук, Захарино, питам те за последно.
- Ами, Ачо, ти сам дойде на моята маса, като звъннаха от болницата на Максим, че има сп ...