Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът приседна до него и го заговори:
- Защо си тъжен?
- Аз няма за какво да живея! Пропилях всичко! Разбих сърцата на толкова жени, които ме обичаха, загубих вярата в приятелите си... Останаха ми само парите, с които сега се утешавам като се отдавам на порока! - едва проплака мъжът и пепел от пурата му падна в чашата.
- Ще те напраявя щастлив - аз съм ангел! Прекарай нощта с мен.
... И той я прекара...
На сутринта ангелът се събуди, не намери тъжния красавец, а само червена роза и бележка. Зачете я:
"Прости ми, красавице моя! Мислех, че мога да се променя, но съм грешал. Твоята навинност ме привлече и ми припомни стария живот. Аз отново съм същият. Не ме търси - беше само една прекрасна нощ. Вземи ча ...