> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках
> цяла вечност.
> Вечност цяла
> чаках я - глупакът аз.
> Дойде не тя, а...
> вече е късно!"
>
> Беше студена ноемврийска вечер. Цялата компания вече си тръгваше от заведението, където се събираха редовно, за да пийнат по едно-две питиета и да избягат от ежедневието в приятна компания и сладки приказки. Но Джак реши да остане още малко. Той чакаше приятелката си, която трябваше да бъде тук още преди час. Поръча си една водка и започна да се чуди къде ли може да е Тя сега. Всякакви мисли минаха през вече замаяната му от алкохол глава. Първото, за което се сети е, че Тя е попаднала в ужасно задръстване. След това реши, че, както винаги, зле си е организирала времето и затова закъснява. Започна да си я представя в куп нелепи, опасни или интимни ситуации, но всеки път намираше и някакво оправдание за нея. Защото Тя не можеше да бъде виновна, не и Тя. Момичето, което беше за него най-важното нещо в този жив ...