Мъжът се хваща за главата. Пръстите му се заравят дълбоко в гъстата коса. Поглежда през прозореца, сякаш очаква да види крадлата. Няма я, естествено. Гневът го подтиква да излезе на улицата и да започне да я търси. Колко ли време е изминало, откакто си е тръгнала? Десет минути, петнайсет? Вероятно претърсването на апартамента я е забавило доста.
Застава пред входа и се оглежда. Чуди се дали да не звънне в полицията. Интуицията му го кара да се отправи към булеварда. Обутите му в маратонки крака зашляпват из локвите.
Минувачите го стрелкат с учудени погледи, някои бързо се отдръпват от пътя му, стреснати от изражението на лицето му.
Излиза на булеварда и се оглежда в двете посоки. Нищо. Поспира, за да си поеме дъх. И тогава я забелязва. На около сто метра по-нагоре. Стои пред една книжарница, вторачена в трафика, изглежда чака свободно такси. Сгънатата инвалидна количка лежи в краката й.
Мъжът се втурва към нея. Надява се тя да го забележи чак когато е твърде късно. Потреперва от вълнен ...