Когато влезе в заседателната зала, главен архитект Илиян Маринов се спря до вратата. Двамата седяха един до друг, навели глави над поредния проект. И преди ги беше виждал да работят заедно, та нали бяха част от един екип. Но за пръв път изпита ревност. Прободе го като с нож. Изненада се от собствената си реакция. Ядоса се на себе си. Откога започна да го интересува тази жена? Вярно, че си падаше по красиви жени и често осъмваше в чужди легла, но знаеше, че Ирина Иванова не е жена за един ден. С нея не можеше да се позабавлява и да я зареже. На двадесет и пет години архитект Ирина Иванова бе много красива жена. Имаше дълга кестенява коса, кафяви, малко тъжни очи и стройно тяло. Когато вървеше по улицата, мъжете се заглеждаха по нея. Но тя не обръщаше внимание на никого. Беше сериозна жена, отдадена изцяло на работата. Беше отличен професионалист. Стана част от екипа преди една година. И оттогава никой не я беше виждал да излиза с мъж. Другият архитект беше Цветелин Цветанов, приятел на ...