Арменецът
Глава първа
Дребната прегърбена фигура на стареца все по-често се срещаше по тесните улици в центъра на Варна. Старо, протрито на ръкавите и яката, палто обгръщаше тялото му и му придаваше още по-безформен вид. Сякаш беше шито за много по-едър човек. На главата си носеше неизменното таке, или барета, както той наричаше шапката, която зиме и лете покриваше плешивата му глава. Тя беше голяма и несъразмерна спрямо дребното му тяло. Беше слаб и кокалест, а лицето му скулесто, с доста груби черти. Високо чело и малки зачервени очи, които изглеждаха огромни зад дебелите стъкла на допотопните му очила дооформяха незабележимата му фигура. Сякаш имаше не очила, а лупи на очите си. Зрението му беше много слабо и трябваше да носи очила с много диоптри, за да чете. А четенето беше единственото му занимание в живота. Малцина знаеха истинското му име и го наричаха ”арменецът”. Не беше общителен и толкова малко се беше усмихвал в живота си, че всеки опит да го стори обезобразяваше лицето му ...