И докато един ден, връщам се от курс, мисля си, предавам документите, крия леката кола в задния двор, лягам и спя до пладне,... млад, млад, но човек се изморява.
Света Мина, вяло подреждаше нещо, снимките килнати на една страна, по невнимание сигурно
- Петро, прибра ли се - дежурното й питане
- А не бе, още ме тръска камиона - засмях се шеговито - Да, току-що предадох документите и си отивам, а утре нов ден , нов късмет. О, то е неделя, пълен релакс
- Петро, а може ли да дойда с теб, у вас - тихичко попита тя - Искам да съм до някого. Защо животът е така лъжовен. Обади ми се моя приятелка, да ме пита дали не съм болна, моят бил в сряда в '' 12 '' на дискотека с друго момиче, натискали се двамата,... изпрати ми и снимки. Тръгваме ли Петро към вас
Отказва ли се на момиче, да бе, друг път.
Разглеждаше всичко в захлас из къщи, удари с пръст по клавиш на пианото като малко детенце, погледна ''изложбата'' кристални чаши и чинии, липсваше им надпис '' Само за ВИП гости '', гледаше в залас картините по стената
- И всичко това твое ли е - попита тя
- Я мое, на хазаите е, те са в Англия на работа, и аз съм като квартирант и като пазач, грижа се за всичко.
Набързо измайсторих лъжата, какво да й отговоря, мое е, не е откраднато,... мое е защото работя на две -три работи, не избирам работата, работех и работя, за да имам всичко това. Много важно, само излишна завист ще събудя
- Знаеш ли, мечтая си за такъв дом, подреден, ухаещ на чисто, мебелите с вкус подбирани - в захлас говореше тя - Атинската мечта, ако смея да я нарека, нооо, понякога нещата се объркват
От питиетата ли, от обстановката и веселите неангажиращи приказки й подействаха освежаващо
- Има ли смисъл да му отмъщавам, дали с непознат мъж щеше да е по-лесно, та ти даже не ме й харесваш - големите й очи ме гледаха с любопитство
- Кой ти каза, че не те харесвам, по-скоро обратното, ти не ме харесваш - смеех се над мъдрите си мисли - Да ама едно такова взаимно харесване, не е ли по-вече от опасно
- Даа, много е опасно - смееше се и тя - Особенно ако млада жена се нахвърли на млад мъж.
Я да видя греша ли или не
Устните й се впиха в моите, ръката й затършува из панталоните ми.
Какво правим, късно е вече за размисъл или връщане назад няма, дрехите ни се разхвърчаха .
Охкахме и пъшкахме в захлас.
Събраните през толкова време погледи и помисли, бяха реалност, всичко в телата ни подскачаше.
Лежахме така един върху друг немърдайки,... без съдържание.Телата ни лепнеха,
- Ето там е банята, ако искаш....
- Не ми трябва, не се чувствам омърсена, ... по-скоро съм щастлива, че се преборих със себе си, дали неизпълненото желание е фалшив срам.
Неделният ден мина в обичайното мързелуване, любов и малко носталгия, от кого зависи да сме заедно, а дали спонтанната ни връзка имаше някакво значение в бъдещето...
Седмицата мина неусетно бързо
Носех пак документите за курсовете, по бюрото на света Мина снимките подредени, тя лъчезарна и усмихната. Двете колежки около нея гледаха малко иронично
Е, тази им е разказала всичко, като някой клопот на крава е, дрън-дрън, всички да знаят
- О, настроение цари в офиса, някой да няма рожден ден - попитах усмихвайки се
- Нее, сдобрихме се, дойде тук и ми се извини...мъже, какво да ги правиш, мъжка природа - смееше се щастливо Мина
- Това се казва истински мъж, трябва да се извини... - гордо добавих
Дали оклюмал да се прибера в къщи, аме оклюмал, той се е извинил,... ами тя дали му се е извинила, но такъв бил животът, и с извинението на единия може да мине.
В почивните дни, според както се падне след дългите курсове, обичах да седя на терасата, строях си въздушни кули, или мислех , от къде аджеба тече водата за вятърната мелница.
Тих, приятен следобед...
- Мръсник, предател, неблагодарник - раздра изведнъж тишината гласът на съседката Нели
Я,яя, това са тихите ми съседи, да си спретнат семеен скандал за разнообразие, чудно, заслушах се
- Не те е срам, да ми влачиш разни повлекани тук,... аз те прибрах от улицата, това ли ти е отплатата. Вън, вън от къщата ми, взимай си чантата, бракмясалата кола и да те няма. Мръсник,... ръцете ти в задника навряни, нищо не можеш да свършиш с тях, ама чужди цици можеш да стискаш.
Аз будалата да вървя да се бъхтя на две работи, да изплащам кредита за къщата ми, да се грижа за теб...Неблагодарник. Но трябваше да се досетя, а аз заблудена овца...Това не е твое, остави го...
Изчезвай и да не съм те видяла по-вече, иначе отивам и те докладвам в полицията.
Дочу се прас-тряс. Мръсна газ на лека кола и отново всичко утихна.
Като шпионин тихо се промъкнах до оградата,... видях да летят възглавници, чаршафи, някаква чанта или куфар, после всичко това струпано до коша за смет.
Брей, наборката какво се е разбесняла, уж кротка жена изглеждаше.
Хайде бе, нали казват където дим дими, не може без кавга, ще й мине, ще си го прибере, може и деца да имат и през ваканията да цъфнат тук, мдаа забелязвам, че щом поживееш в Гърция ставаш философ като древните им философи, е те са творяли в друга област, но образно казано е така...
А дните се търкаляха и от Ясен ни вест, ни кост, нито колата му паркирана под сянката.
Виждах понякога да свети прозорец в къщата.
- Охо, на Петро му се пада високата чест да разкарва цял камион ''Делта '' сладолед по морето- ме посрещна една сутрин весело света Мина - Ще те натоварят в '' Делта '' заминаваш с ферибота за Кос, Родос и Ираклион Крит. Ще оставиш рекламното кашонче на родителите ми в Родос, нали, обикновенно там влизат хладилни пикапчета, ще им помогнеш да натоварите, после в Крит можеш да изкараш камиона, мисля, че и там има четери часа време. това е. Бягай в ''Делта '' да товариш.
Фабриката за сладолед, тонове се произвеждат, тонове се консумират, луда работа.
Там работеше началник пласмент кирия Хриса, едра, снажна гъркиня, но миловидна и учтива, не съм я виждал да е сприхава или да държи заповеднически тон.
Още с първите си посещения там за стока, се усетихме, че сме хумористично настроени към живота.Плескаше се по бедрата си , или сочеше с молив едрата си гръд и със смях разказваше как някакъв шофьор казал '' А , да се обзаложим, че мога да те вдигна и направя две крачки така, за едно кашонче сладолед '', обхванал я, едва уж успял да я повдигне 2-3 пръста от земята и после ходил цяла седмица изкривен. А тя обичаше да казва '' Аз разграждам сладоледа, млякото се качва горе и тогава сочи бюста си, а всичко останало по бедрата, само клечката оставям на бюрото..''.
- Аз мога да го направя, ама разсейва ме млякото горе, другото надолу е по-лесно - смеех се
- Като оправдание звучи добре, ще ги покрия със салфетка, щом те разсейват - и тя избухна в смях
Беше свободна жена и за това може би си позволяваше щуротиите.
Шегуваше се когато бяхме само двамата
- Какво, жена мечта ли съм или да...
- Охо, мечта и полувина - смеех се аз закачливо - Има много за ядене и пипане, и какви очи
Наистина имаше големи изразителни очи, може би така ми се струваше, но гледаха винаги добродушно на мен
- Да бе, кои очи, все зяпате и '' Имате големи очи '' иронично ме имитираше - Ох, веднъж да ми паднеш, ще има да питаш къде живеят пингвините, нее, не са само във фирмата, и ще викаш за помощ - смееше се искренно , та чак сълзи от смях се появяваха в очите й, и тресеше едрата си гръд
- Ама и аз това се питам ами ако ми хареса,... а леглото ти дали ще ни издържи, да го подсилвам ли с дъски, или сваляме матрака на земята за по безопасно - не оставах назад в шегите си и аз
И двамата избухвахме отново в смях, и това повдигаше настроението ни. Но извън шеговитете реплики, които разменяхме, когато товареха бе стриктна и безкомпромисна по отношение на документи, подписи, график на доставка. Понякога мърмореше по отношение неизрядни шофьори ''Той не може да върви, ама станал шофьор''
И никой от колегите, докато чакахме товаренето, не се беше похвалил, че е спал с нея,... да не би да е дала такъв обет.
- Кирия Хриса, нещо сериозно,... мога ли да закупя два кашона сладолед, ще пътувам с ферибот, миналият път персонала дай, та дай по един сладолед, как да им дам, после клиентите да пишат рекламации, та да ми излезе солен сладоледа
- Може да, ето такива честни и открити хора харесвам. Ще ги платиш на 25 % от цената. Вярно е шегата си е шега, бизнеса- бизнес, ще дам нареждане за фактуриране на две кашончета. Сега имаме Кос, Родос и Крит, нали. Давай камиона на рампата и нали знаеш, никаква икономия на агрегата, а на борда ще включиш в елзахранването.
Спрях камиона на рампата за товарене.
следва
© Petar stoyanov Всички права запазени
Наистина опитвам се да пресъздада някакви минали преживявания и ми е радостно, че ви допадат Силвия, Миночка, МИГ, Генек