Атинската съседка 7
Произведение от няколко части « към първа част
Отключи внимателно, светна осветлението
- Петро,... Петьо, виж
- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах
Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.
Сякаш искаше да заобиколи онази спалня
- Ела, не бой се, няма от какво и защо да се страхуваш,... погледни
Възторга й беше безкраен, всичко ново и подредено,... надникна в банята, отново ново от плочките до вентилаторчето и лампата.
Излязох напред към терасата, включих осветлението
- Нели, ела на терасата ако обичаш
Абажурите хвърлвяха мека светлина, вятърът повяваше цветовете на петуниите, палмите и другите декорации стояха величествено...
- Петьо, Петенце, благодаря ти,... какво мога да направя за теб, ... готова съм на всичко
- Не искам много,.. развържи тези въжета дето си завързала кораба си, образно казано, махти тази спирала, тя вече не ни е нужна
- Наистина ли Петьо - наведе тя срамежливо очи
Животът пак течеше в нормалното си русло, в къщи , на работа, в къщи. С тази разлика, че вече има с кого да се съобразяваш, кого да посрещаш и изпращаш.
Докато една вечер, Нели ме чакаше на вратата в заплашителна поза
- Ей хубавецо, какво направи,... да я махмем та да я махнем - през смях говореше тя - И какво направи,... Пете, бременна съм, ще си имаме детенце....
Пощурях от радост, сграбчих я през раменете и се завъртяхме така няколко пъти. Какво да й кажа, който спи без гащи така става.
- Миличката ми тя, ще става майка. Трябва да се пазиш, да не се впрягаш на излишна работа, или да скачаш от високо - занареждах като всезнайко
Какво чаках, купих пръстен,...ами сега, измислих го.
- Нели ще ме вземеш ли със себе си, нали отивате на курса Пирея-Миконос- Санторини и обратно, ще си платя каютата, имам няколко свободни дни.
Като прилежен пасажер се наслаждавах на мелниците, на хорската глъчка на кея.
Поисках разрешение от някакъв дежурен за среща с капитана.
Разбран човек излезе, съгласи се, каза да взема пръстена и да съм при него.
Фериботът уверено пореше морската шир.
По радиоуредбата се дочу
'' Говори капитанът, пилоти с номера..., да се явят при капитана,...Пилоти с номера... да се явят при капитана ''
Пом капитана, механика, моята Нели, ръководител пилоти дойдоха.
Нели ме гледаше с недоумение, каква ли беля е съчинил моят хубавец.
- Увжаеми пасажери, екипаж, следва важно съобщение, моля за внимание...-говореше той , после поднесе към мен микрофона
- Скъпа Нели, ще се омъжиш ли за мен, ще станеш ли моя жена - попитах и извадих кутийката
- Да,.. да,... ще стана - радостна бе тя
Сложих пръстена...
- Честито млади хора, бъдете щастливи - заключи капитанът
По уредбата звучеше Ода на радостта, а ние се целувахме
Корабната сирена пригласяше,...присъстващите ни честитяха радостното събитие.
- По изключение, член на екипажа може да остане в каютата на пасажер - разреши капитанът
Фериботът акустира на Пирея.
Нели изпълняваше задълженията си на пилот. После двамата се прибрахме в къщи като семейство, радостни и щастливи.Цяла нощ стояхме будни, сгушени един в друг, невярващи , че се е случило...
Алармирахме родителите си за случилото се.
Пристигнаха и те радостни заради смелата ни постъпка. Бащите ни намериха решение, срязаха част от оградата и направиха арка, майките ни се надпреварваха да дават съвети по бременността.
А Нели едрееше и хубавееше, всяко свободно време използвахме за разходки.
И един ден момченцето изплака,... еуфория из къщите, майките ни се притърчаха, бащите ни седяха мирно и в готовност за изпълнение на някаква задача.
Първа остана баба Венче да помага, след четери месеца я смени мама
Бебето поотрасна под всеобщи грижи, и на втората година стана батко.
Имахме подкрепата на родителите си, гледаха ги тук, или ги оставяхме в България, а ние на работа.
Намерихме по-спокойна работа, Нели в Администрацията на фериботната компания, тя успя да осъществи мечтата си и завърши висше образование по морско дело, а аз в ремонтната работилница дребно началниче. Уреждах се с някой-друг курс с ТИР.
А в неделен ден с децата посрещахме и изпращахме фероботите на кея.
Гледах бялата диря след тях, усмихвах се загадъчно...
Как една случайност, един ферибот може да промени съдбата на хората.
Корабната сирена възвестяваше, че поредния ферибот влиза в пристанището....
..........край.............край...........
© Petar stoyanov Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Краяат увенчава делото, хепи енд
-
ВИКИ, благодаря че ти е харесало,... нее, благодаря първо, че се поспираш и при мен.Приятна вечер
-
Подравнявания!
-
МИГ благодаря за възглицанието...измислих един щастлив край за героите си, заслужават го, нали. Приятен неделен ден
-
Ама сиии!
-
Благодаря ви мили момичета,Таня, Скитница,Плевел...че се поспирате и при мен.
Безкрайно се радвам обаче, че не обръщате внимание на изтънчен словоред , препинателни знаци или неволно допуснати грешки, а ви е харесала самата идея. Приятна вечер -
Прочетох с удоволствие, беше ми интересно през цялото време.
-
Много се радвам на щастливият край! Разказваш увлекателно и ми беше много интересно!
Поздравявам те! -
Браво!
Хубаво пишеш!
Историята е интересна и с хубав край! -
Миночка, благодаря... така де, какво да пишем и говорим за войната, ... ами ето, към своя край е. А, любовта е вечна. Приятна вечер
-
Ето,това се казва приказка с красив край.Петър толкова ме разтовари тази поредица.Мисли бързо за следваща!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
