Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на сухо и загълтах въздуха шумно като асматичка. Чак тогава осъзнах, че докато съм движила химикалката, съм „забравила“ да дишам. Не се учудих много, не веднъж химикалката ме е спасявала като кислородна бутилка. Какво ли бих правила без нея тук?
А всичко започна спокойно, дори весело, край същата тази детска площадка...
Един слънчев майски следобед десетгодишната дъщеря на хазяите беше заета в училище и аз изведох тяхната Сандра, малкия, мил френски булдог, да свърши това, което хората правят на скрито в тоалетните. Свършихме си работата и двете седнахме на една пейка до детската площадка . По-точно-седнах аз, а кученцето се сгуши в краката ми и замърда уши като заек към испанчетата, които се ...