1.03.2014 г., 12:59 ч.

Аз, фобиофобът 

  Проза » Разкази
819 0 0
12 мин за четене
Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още от времето на онази крехка детска възраст – три години преди първия намек за кошмара, наречен младежко акне, бях пожелал, зажадувал и закопнял със страстта на дехидратиран странник, загубен в пустинята на края на силите си, да стана богат и известен. „Простичка мечта и ясна визия”, казваше през сълзи на умиление майка ми, а аз макар и с основателни съмнения за родителско-добронамерения ù сарказъм възприемах тази шегичка като „давай смело моето момче, в това е смисълът на живота”.
По-късно през годините на съзряване, в моментите на неизбежните житейски лирични отклонения, когато многобройните лични драми, емоционални кризи и душевни предизвикателства сякаш имащи едничката цел да ми подлеят во ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??