- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беше свило на топка - обичаше я до отчаяние, но никога преди това не бе имал сериозна връзка и се страхуваше, чувстваше се уязвим и лесно нараним.
- Ще ми отговориш ли? - попита госпожица Дреам, като разцепи тишината с нежния си глас. - Кажи ми защо мълчиш, защо погледът ти бяга от моя? Да не би да съм те наранила с нещо - продължи тя, - ако е така, трябва да знам! - и отново последва онази пропаст от тишина, тъпа и плоска тишина, оставяйки хиляди отговори просто да липсват...
- Обичаш ли ме? - пророни господин Дреам. - Кажи ми, обичаш ли ме? - продължи той, като сега силна самоувереност звучеше в гласа му. - Знаеш ли, много пъти са ми казвали, че ме обичат, но аз знаех, че не е истина... празн ...