Аз и Мел Гъбсън
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се питате какво общо има Орлин с Мел Гибсън..? След малко ще разберете.
Един ден него го нямаше в час. А винаги присъстваше и седеше на последната редица до прозореца. Сам. Не създаваше проблеми, но и не участваше в работата на класа. За мен бе постижение да го накарам да прочете част от текст и да преведе нещо от него. С голям зор му пишех тройка, защото виждах, че се старае, но не му се получава. За разлика от други, дето бяха нахални като конски мухи и си просеха сами оценките. Самочувствие до Бога, но без покритие! В Орлин най-силно говореха очите му - светлокафяви, с тъмни точици, дълбоки и плашливи като на елен. Имаше нещо силно у него, нещо първично и недодялано, но едновременно с това – н ...