Поседяхме неколко дни  брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама  не - фанахме се да  къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в екип двамката. Пари да падат. Бачкаме си, хем не ни пече слънцето отвънка, хем сме на хладно в къщата, хем музиката дъни, хем ни хранят и… бира  има. Сичко е идеал Петров дето се вика. Тарифите ни са малко евтини, ама кво да се прави. И хората немат пари. Да не стоим айляк. Тамън залепихме стената с плочките и домакинята ни вика да хапнем на обед. Измихме си ръцете и с  Дечката се настаняваме в кухничката. Къщата е пълна с дечурлига. Бягат, крещят, реват… Ужас, братко…Преброих  седем парчета. Най-голямата е Данчето, като я гледам има-няма 14 години. Хубавичка е. Кротка изглежда, с едни ококорени очички, лъскави като бръмбарчета. Косата и вдигната с един цветен ластик на куйрук. Облечена е в една пъстра басмяна рокличка, под която се надига набъбнал сутиен, а краката и като на сърне – слаби  и с ожулени колена. Дупето и едно такова вирнато, като на Дженифър Лопес, певицата…дето пее при едни цигани на клипа...Та гледам я аз и я преценявам. Ма и тя ма преценява. И тя ми мята едни дългосрочни погледи. Оглежда се обаче да не я види майка и. Конспирация. Тайно ми се хили. Ей, братко, момите хич не са срамливи като едно време. Сега са отворени и нахакани. Май много сериали гледат и са важни като героините, вкарват се във филма направо. Та Данчето ни носи таратор, после и кебапчета с картофки, бира и хляб. Хапваме си и щом се извърне на някъде домакинята   се бройкаме с девойчето. Намигам и небрежно, а тя се зачервява като зрял домат. Аз имам една много хубава усмивка. Сички моми ги свалям с нея. А и очите ми шарят…погледа ми е мечтателен и пускам лафове. Смее се домакинята от сърце на лафовете, а Данчето е застанала зад майка си и държи едно бебе – най-малкото изтърсаче на фамилията. Мятам алаброса на една страна. Ама трябваше да ставаме, че плочките ни чакат. Бачкаме си и по едно време Данчето ни носи по една бира. Аз я закачам и я питам къде да я черпя довечера. Тя се ухилва и ми казва -че в 8ч ще е в капанчето до парка. Свършихме работата за днес и с  Дечката се изнасяме. Ама това Данче ми влезе в главата. Завеян съм от любов и си представям как ще я целувам в тъмното, а може да има и биджи- миджи…Отиваме в къщата, дето ни приеха след оня провал с магистралките. Дечо ми се кара да не замеся некоя глупост, ама аз съм си ербап момче и не му обръщам внимание. 
             – Ей, Ачо  да не направиш нещо момата, ей…
             – Няма бе, само целувки… ей на, честен кръст… – отговаря му аз .
        Само Веска да не разбере, че ще ме спука от бой, милата. Един шамар веднъж ми врътна, три дни ми посини бузата. Па не можех и да ям. Натъртена ми беше цялата челюст. Затова си я слушам, ама сега като я нема кво да  правя - и аз съм човек де. Хормонът ми играе, не ме пуска…Бързам да се умия, да се наконтя, удрям една контра с бръсначката и един гребен на алаброса. Слагам една шепа одеколон да мириша на хубаво. Лапвам една дъвка орбит и съм тип-топ. Гледам се в огледалото – ама същински Роналдиньо брат. Хубав съм си. Изнизах се претръпнал от очакване и се понесох като изтребител към …

 

Продължава...