След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с черни цайси и златни синджири. След него нахлуват и двама апапи. Гледат едно такова лошо. Чудя се дали съм сгазил лука някъде, но май няма такова нещо. Е, веднъж с едно девойче правихме джиджи-биджи, но по нейно желание. Аз си гледам Веска, тя си има потенциал/120 кг/, но ако някоя ми висне на врата- нема как брат, мъж съм… Та ококорвам ужасени очи и рипвам бързо от диванчето, за да покажа нужното уважение.
- Ачо, сега чакам да ми кажеш кво да те правим.Награбил си Манка. То без да плащаш тези работи не стават - избоботва босът.
Аз както стоях ербап, взеха да ми омекват краката и да ги подгъвам. Трябва да отричам. И да ме спукат от бой, ще отричам.
- Ама нема такова нещо бе брат! Нема.
- Как ...