Като прахосмукачка за автомобил си, навсякъде се ровиш за моята коса. Цвета ли ти харесва? От ръцете на мъжа ти е, като балсам е за нея. Ще ти услужа със спиралата си, цяла вечер я гледаш върху ризата му. Чудиш се какво червило използвам, щом и след един душ седи по тялото му. И парфюмът ми, който го е обвил седмици наред. Нищо особено не са. Просто той се завива нощем с мислите за мен.
Търси мен, когато уж случайно се обръща, когато се припознава във продавачката, дори когато те прегръща, пак гледа назад... Към мен.
Не, не искам любовта му да ме обича като мама и тате.
Не, не искам парите му да ме облича в тях.
Не, не искам и да те нараня. Нито храня някакъв каприз. Аз просто се забавлявам, а той търси нещо като изгубена вещ в препълнен градски транспорт.
Защо точно мен?!
Защото не ми пука, защото няма какво да губя, защото го разбирам, не го питам къде е бил, защо е закъснял, защото знам всичко.
Да, не го чакам с топла вечеря, нито му пера чорапите...
А просто го разбирам, изслушвам, ...