Аз обичам Америка

7.05.2016 г., 21:30 ч.

Проза » Разкази

581 0 0

3 мин за четене

Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но никога една и съща. Сега беше облечен като знаме на Съединените американски щати. Това е намерил, такива знамена се въргалят навсякъде, като демокрация са, все са в боклука.
Продължи:
- Америка! Това е демокрация!
Изплези се и вдигна американското знаме. Не беше българин, нито беше човек. Просто обичаше нещо и се гордееше е с това.
Май е прав. Аз по-добре да побързам, да не изпусна трамвая. Нали трябва да работя за нещо си. И аз не знам за какво. Деца имам.
Ден или два – пак той. Пак е със знамето. Този път бях тръгнал по-рано, имаше време, трамваят щеше да дойде след десет минути.
- Да живее Америка! – Той крещеше, все едно никой не смееше да му каже каквото и да е, всички искаха да живее А ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Игрите на града
Мъже под чехъл

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато е...
Модата

Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно...
Емигранти (Чикагски историйки)

Емигранти Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата ...

Още произведения »