14.08.2019 г., 21:49 ч.

Аз съм храната 

  Проза » Разкази
550 0 0
12 мин за четене
Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът тежеше поне дванайсет килограма. Бях изключително внимателен в задния двор към моя дом. Съседите ми са шумни и любопитни, понякога агресивни хора. Прозорците на схлупените им къщи светеха без изключение- всичките двайсет и два прозореца, които обхващах с очи. Празни веранди. Само крясъците и чукането на чаши, тракането на вилици и лъжици.
Домът ми не беше особено голям. Обходих го с поглед Имах един гардероб, едно легло, маса, няколко стола. Малък претъпкан килер. Мивка с шкаф. Ракла. Никое място не беше подходящо. После видях тоалетната. Та нали в тоалетна го бях открил? Щях да го окача, както си беше преди, да прилича на широка, покрита с изолация тръба. Щях да се къпя и после да не отвар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Койчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??