Аз, звездолета и другите като мен

1

  Звездолетът спря рязко! Радослав стана от пулта за управление на старата си машина и се прозя звучно насочвайки се към коридора. На екрана зад него се показа надпис: НЕДОСТИК НА ГОРИВО!!! Той се затича по тесния коридор към машинно. Знаеше, че има гориво. Но помпата му създаваше проблеми. Бързаше защото гонеше срок. Трябваше да стигне Земята до края на седмицата, а едва навлизаше в Слънчевата система. В машинното беше горещо. Той взе приготвения предвидливо гаечен ключ 52 и започна да удря по огромната горивна помпа. След втория удар освен горещо в машинното отделение стана и шумно. Помпата започна да работи. Звездния пътешественик си въздъхна. Мина по обратния път вече по-спокоен. Но когато стигна пулта за управление на него стоеше човек. Но това беше той? Какво ставаше?

 - Какво по дяволите се случва? –извика към другото си аз. То се обърна и се усмихна. Бе облечено със същия гащеризон на компанията, за която работеше истинския Радослав. Но гащеризона беше нов. Истински? А дали той беше истинският?

 - Здравей, виждам че си объркан?- каза новопоявилият  се Радослав. – Аз съм от бъдещето. Не, не се плаши идвам за да те предупредя. Днес, ще ти се случи нещо, което ще е пагубно и за двама ни. За това по- добре ме изслушай!

Радослав се почеша по главата с мръсната си ръка и се отпусна на седалката зад тази на управляващия машината. Радослав от бъдещето завъртя седалката към настоящия Радослав и поде хвърляйки му парцал, с който да избърше омаслените си ръце:

 - Сега се намираш в орбитата на Плутон. Когато стигнеш Юпитер ще те нападнат пирати. Моля те не прави глупости, просто им дай товара. Той  не е по-важен от живота ти! След две години ще разбереш защо е всичко.

Радослав го изслуша внимателно. Избърса ръцете си и се изправи казвайки:

 - Казваш, че когато стигна Юпитер ще ме нападнат пирати? – бъдещия Радослав кимна. – Значи ако заобиколя, и закъснея може и да не ме нападнат?

 - Ето го, почна се. – каза бъдещия Радослав, и все пак запази добрия тон. - Каквото и да направиш умираме, ако не вземат товара. Точка!

 - Виж... – поде отново настоящия Радослав. – опитвам се да спазя дадената дума. Щом си бъдещото ми аз сме еднакви. Разбираш ме, нали?

 - Да, но разбери аз вече минах по този път.  – бъдещия Радослав стана на свой ред хващайки се за главата. -Знам какво си мислиш, дори! Мислиш си че съм измамник внедрен тук за да мине обира без проблеми.

 - Почти позна. – Радослав от настоящето се наведе уж да си оправи обувката, а бъдещия Радослав извика:

 - Не го прави! - посочвайки с пръст скрития под седалката бластер.

 - Значи знаеш за него? –настоящия Радослав го вземе от скривалището, позабърса го с ръка и попита:

 - Какво друго знаеш?

 - Знам, че има един и под моята седалката.- бъдещия Радослав извади другия бластер, след което го подхвърли към настоящия Радослав. – Знам също, че на Земята те чакат жена и две дечица. Три прекрасни дами! Марина-жена ти и Илияна и Кристина момиченцата ни.

Настоящия Радослав въздъхна и прибра лазерните оръжия под своята седалка.

 - Добре, ще предам товара! Застрахователя ще поеме вината. – поклати глава. – Но нещо не ми се връзва?

 - Какво точно? – бъдещия Радослав примижи с очи и изчака отговора му.

 - Ти си моето аз от бъдещето и ме предупреждаваш за този инцидент? Значи вече си го преживял и си оцелял, защо идваш да ми кажеш как да постъпя?- настоящия Радослав стана и взе една мръсна чаша, която стоеше на пулта за управление и я напълни с вода от вградения диспенсър за вода. После добави: - Нямам втора чаша...

Но бъдещия Радослав поклати глава в знак, че не желае вода и поде:

 - Предупреждавам те, защото бяха предупреден и трябваше да дойда и аз да те предупредя!

 - Значи и аз после трябва да постъпя така? Така ли?- логично попита настоящия Радослав.

 - Да! – при отговора на бъдещия Радослав, настоящия усети колебание. Той добре познаваше себе си. Знаеше, че и той би трябвало да го познава.

 - Не ти вярвам!

 - Но защо? Какво те кара да се съмняваш в намеренията ми? – озадачи се бъдещия Радослав.

 - Просто не се връзва, все един от тези, които са ни предупредили е знаел предварително от другаде, не мислиш ли?

 - Какво ти пречи просто да ми се довериш? – настоя бъдещия Радослав.

 - Ти ми кажи? Нали си от бъдещето, или? – Радослав отпи още една глътка вода. Тогава огледа внимателно опонента си. На пръв поглед той беше същият като него, и като изключим дрехите нямаха някакви разлики. Определено беше съвършено негово копие.

 - Трябва да ми се довериш, за доброто на децата ни и на самите нас!- продължаваше с леко изкуствена усмивка да го убеждава бъдещия Радослав. Именно тук сбърка. Защото Радослав използваше тази усмивка само когато лъже. Той с бързо движение взе единия бластер и зашемети бъдещото си аз. После закрачи умислен какво да прави. Спря се и го погледна след няколко кратки крачки. Съблече гащеризона му, после и бельото му. Огледа го изцяло. Всички негови белези съвпаднаха. Освен един...

 - Ха! – възкликна Радослав. – Съвсем не си от бъдещето, май?

Преди няколко дни си бе разцепил крака заради същата помпа, която отказва понякога. От тази рана щеше да му остане белег, въпреки модерната медицинска апаратура, която имаше на звездолета си. Той го облече и го свети.

 - Защо го направи? – попита фалшивия бъдещ Радослав.

 - Защото не си този, за който се представяш. Кой си всъщност? Или какво си?

Фалшиво-бъдещия Радослав се изправи, а настоящия насочи бластер към него.

 - Споко, споко...- вдигна ръце не въоръжения. – Повярвай по- добре е да предадеш товара! Аз съм тук с наистина добри намерения.

 - Значи не си от бъдещето?

 - Добре, тук излъгах. – фалшивия бъдещ Радослав си призна. – Но съм ти, в много аспекти.

 - Клонинг ли си? Но те са забранени?

 - Да! Съвършено твое копие от преди да заминеш. Хората които ме създадоха са много влиятелни. Моля те дай им каквото искат. И няма да пострадаш!

 - Добре, да вървим! – каза истинския Радослав и посочи тесния коридор на клонинга. Пленника тръгна към коридора, но бавно се обърна и попита:

  - Къде отиваме?- бластера посочи по тесния коридор и клонирания Радослав тръгна.

 -  Отиваме да видим какво е толкова важно!

Трюма беше най-голямото помещение в звездолета. Никога до сега не му се налагаше да гледа какъв е товара. Работеше за голяма корпорация, от която космическите пиратите се страхуваха и никога не е имал проблем с тях. Какво би принудило някой да рискувате да обере кораб на корпорацията, за която работи? Винаги прекарваше някакъв вид руда.

 - Казаха ли ти какво има на кораба?- попита Радослав когато стигнаха пред огромните врати на трюма. Клонинга поклати глава. Радослав забеляза, че той неистово се потеше и го попита:

 - Какво ти е, да не ти е топло?

 - Не знам. Направо изгарям отвътре...- клонинга взе да се тресе от устата му излезе жълто-зелена пяна и той се строполи на пода. Радослав му провери пулса и натъжен поклати глава. Току що  част от него бе починала...

2

 Погледна огромните врати. Те изглеждаха като едно цяло. От години притежаваше този космически превозвач, но никога не бе влизал в трюма. Той бе винаги собственост, на този който го наеме. Такъв беше и закона. Така ако прекарваше нещо незаконно не носеше отговорност. Радослав погледна в дясно от вратите, където имаше табло с тъч-скрин екран. Той почеша главата си. Натисна произволно по екрана и на него се показа някаква анимирана жаба. Тя подскочи по екрана, след което се спря и попита с електронен глас:

 - Здравей Радослав, аз съм Жабокът Доорчо с какво да ти помогна?

 - Искам да вляза в трюма! – каза с подразнен глас Радослав.

 - Причина? – жабока подскочи отново.

 - Искам да видя товара! – каза открито той.

 - Честен си, това е хубаво но не може да влезеш заповед от борда на директорите на корпорацията.

 - Налага се да вляза, защото след по-малко от ден ще се опитат да го откраднат. – продължи да казва истината Радослав.

 - Добре, но как факта, че ще го видиш ще промени ситуацията, и ще предотврати опит за кражба? – жабока Доорчо отново скочи по екрана.

 - Няма да го промени, но искам да знам какъв е товара за да знам как да го защитя.

Изкуственият интелект взе да мисли. Но пред очите на Радослав се виждаше как жабата танцува някакъв жабешки танц. След около минута жабешки танци, които отегчиха Радослав, жабата проговори отново с електронния си глас:

 - Няма вариант, при който врата да се отвори от тук. Тя е с електронен печат на корпорацията. Който и да иска товара няма да може да го вземе от тук!

 - Добре, щом не мога да го видя от тук, ще го видя отвън! – каза леко подразнен Радослав и се запъти към командното помещение, а починалия клонинг си лежеше с жълто-зелената пяна в устата. Пилота на превозвача го погледна тъжно.

Радослав облякъл скафандъра и вързан с въже напусна звездолета в космическото пространство. Когато стигна до външните врати на трюма видя дръжка с циферблат за отключване. Тъй като ръкавиците му бяха прекалено дебели бе взел в един джоб малка отвертка, с която набра кога за спешен случай. Вратата се отвори и той влезе в огромния трюм. На малко екранче в шлема му се показа надпис информиращ го, че вътре няма кислород. Но пред Радослав имаше силна въздушна завеса, която спираше космическия вакуум. Явно въглерод от двигателя. Той я премина благодарение на тежестта на скафандъра си. От страни видя бутон, с който светна осветлението. Пред него се освети огромен склад, в средата на който имаше само един стелаж със стотици хартиени книги. Хартиени? Радослав не беше виждал на живо хартия през живота си. От другия край на огромния трюм чу своя глас:

 - Сега знаеш какъв е товара, отново те моля да го предадеш на пиратите, след около петнадесет часа.

Пред него се показа същия клонинг от преди малко. Но той нямаше защитен костюм. Нямаше и бутилка с кислород, как дишаше?

Радослав включи микрофона, после колоната на скафандъра си и каза:

 - Не знам какво си, но още не ти вярвам! – истинския Радослав излезе от трюма и през космическото пространство се върна вътре. Пред съблекалнята го чакаше клонираното му аз.

Радослав се изкъпа и преоблече. Тогава видя в края на коридора, трупът на клонинга пред вратите на трюма както го беше оставил. Радослав се облещи и с лек уплах попита:

 - Ти, духа на клонинга ли си?

 - Нещо такова, но сега е време да заспиш. – когато чу това Радослав се унесе и припадна.

Събуди го шума на движещи се хора в коридора. Той се изправи оглеждайки къде се намира. Беше подпрян на стената в тясно помещение с инструменти. „Много си глупав за мой клонинг!“ – помисли си Радослав. Беше затворен в килера с инструменти. Той леко открехна врата и видя по тесния коридор да тичат в различни страни десетима души. Те се суетяха и определено не знаеха как да влязат в трюма. Радослав затвори врата тихо отмести два огромни чука и един тръбен ключ. Зад тях имаше малка вратичка. Леко я натисна и тя се отвори. Зад вратичката имаше малко помещение, където имаше два бластера и колан с батерии за бластерите. Радослав като бившия офицер от космическия флот на Земята, закачи колана и бластерите на кръста си. Отново открехна външната врата на помещението. По коридора нямаше никой. Дали бяха влезли вече в трюма? Той затвори тихо врата след себе си и тръгна бавно с изваден бластер в ръка към командното помещение. Врата му бе отворено и в командното помещение видя десет негови копия да спорят. Той леко се олюля и за малко да припадне. Един клонинг добре, двама иди дойди, но цели десет му дойдоха в повечко. Ощипа се силно по крака и се осъзна. Прикри се и ги погледна. Те гледаха нещо на виртуална проекция. Радослав погледна към вратите на трюма. Трупа си стоеше там, той поклати глава извади и другия бластер, след което нахълта в командното помещение с насочени два бластера и извика:

 - Никой да не мърда... – но неговите копия вместо да замръзнат се изправиха и тръгнаха към него.  – Повтарям не мърдайте!

Радослав стреля и най-близкия се свлече зашеметен. Последва втори изстрел и падна следващия. Другите спряха но го гледаха със странна нагла психо-усмивка, той определено нямаше такава!

 - Сега е момента да ми кажете от къде се взехте, и кой ви праща? – каза Радослав.

 - Знаем за миналото ти, за това искахме да се съгласиш доброволно. – отзад, зад всички Радослав чу гласа си, един от клонингите мина пред всички други. – Сега ще трябва да те убием! Беше предупреден!

Радослав премести копчетата на бластерите от зашеметяване на смърт. И директно стреля в говорещия клонинг. Той се свлече треперейки, а от устата му потече жълто-зелена пияна. Другите не чакаха покана директно се втурнаха към него. Радослав застреля още двама и побягна по коридора. Но клонингите го подгониха и той се вмъкна в машинното отделение. Залости врата и се пъхна  между детайлите на двигателя. Вратата директно излетя и се удари в помпата за гориво и тя спря. Радослав направи физиономия и веднага се прицели в двама от нахълтващите негови копия. Те се свлякоха треперейки. Другите петима го видяха и заобиколиха за да няма видимост. Но Радослав излезе взе гаечния ключ 52 и почна да тропа по помпата гледайки другите. След третия удар помпата забоботи и в машинното стана отново шумно. Оригиналния Радослав остави ключа и усети някой зад себе си. Обърна се бързо и стреля. Един клонинг се свлече. Той побягна към врата но усети силен удар през корема и падна на омасления под. Силно извика но от шума на помпата нищо не се чуваше. Видя двата бластера на земята. Последва втори шут но този път в гръбнака на Радослав. При третия опит крака на нападателя попадна в ръцете на бития Радослав и той събори противника си на пода. Другите трима гледаха, но когато ритащия клонинг падна тръгнаха да се намесват. Радослав бързо докопа единия бластер и стреля. Повали единия другите се скриха. Тогава Радослав видя, че падналия се мъчи да докопа другия бластер и веднага го простреля. Надигна се като се държеше за кръста, защото изпитваше много силна болка. Но веднага се строполи отново, тъй като получи силен удар в гръб от единия клонинг, който бе заобиколил. Радослав извика, след което получи поредния удар. За миг всичко му се завъртя. Даже за около минута загуби съзнание. Но бързо се освести и усети, че го влачат. Той се направи на заспал и се остави, да види къде го водят. Двата клонинга го хвърлиха в килера с инструменти.

„Пак ли?“ поклати глава Радослав, вече в помещението. „Тия са големи кретени!“

Щом тръшнаха вратата Радослав се изправи. Нямаше повече бластери, но тук имаше много инструменти и той грабна най-големия ключ, който можеше да носи №72. Той открехна врата и видя двамата клонинга да стоят в средата на коридора. Бързо затвори врата, но си помисли: „Тези какво правят там?“ открехна отново врата и надникна. Още стояха там, стояха неподвижно. Бяха като статуи.  Тогава Радослав леко затвори врата и тръгна бавно и много тихо към тях, когато стигна до тях замахна и преди да удари първия се спря и погледна стреснат...

3

 Двамата клонинга паднаха на пода с жълто-зелената пяна в уста. Това вече беше странно. Радослав бързо изтича до командното помещение. Набързо изнесе труповете в тесния коридор и седна на пулта за управление. Нанесе няколко корекции и натисна информация за да разбере къде се намират. Звездолета вече доближаваше орбитата на Марс.

„Божичко след три дни ще пристигна на Земята“

Почна да складира труповете на себеподобните в помещението за излизане извън звездолета. Когато ги събра се прекръсти три пъти и натисна копчето за отваряне на врата. Телата полетяха навън.

 - Браво! – зад себе си чу своя глас отново и изтръпна.  – Изхвърли в космоса телата на събратята ми. Но сега е време да вземем товара и да се отървем от теб.

Радослав се обърна с насочен бластер но видя, че фалшивия Радослав също държеше бластер, а зад него имаше още девет радославовци но те бяха въоръжени с бластерни пушки. Радослав вдигна ръце. Клонинга пред него му взе бластера и го поведе по коридора. Радослав се обърна и ги видя как са наредени като кегли за боулинг една зад друга заради тесния коридор. Той рязко се извъртя и със силен шут ритна първия негов двойник, а той при падането си повлече следващия, а следващия този зад него и така всички се строполиха на пода. Радослав побягна и буквално се хвърли в командното помещение избягвайки изстрелите изстреляни от нервирания клонинг. Той затвори врата и я залости като бързо смени паролата за достъп. Чуха се няколко удара по врата, но почти веднага престанаха. Радослав погледна на екрана осмина се насочиха към вратата на трюма. Единия застана на пулта за отваряне на вратите, натисна няколко бутона и отвори вратите. Но как? Той нямаше достъп, а на тях изкуствения интелект ги отвори? Хвана се за главата и междугалактическия превозвач се разклати рязко и спря. На екрана изскочи надпис: НЕДОСТИК НА ГОРИВО!!!

Трябваше моментално да отиде на удари помпата, защото звездолета ще спре напълно, а после му трябваше време за да потегли. Превключи на камерата пред вратата, там стояха двама въоръжени клонинги. Това не му хареса. Погледна отново предупредителния надпис, до него се появи таймер, който отброява една минута назад. Бръкна под седалката си, после под тази зад нея нямаше ги бластерите. Отпусна се на седалката и загледа как таймера отброява от тридесет секунди надолу. Дори да тръгнеше сега нямаше шанс да стигне навреме, така че се примири. Когато на екрана се изписа 0. За миг изгасна осветлението, а врата на командното помещение се отвори. Радослав вдигна ръце и се завъртя към отворената врата. Осветлението се възстанови. Бе преминало на акумулаторен режим. Но на вратата нямаше никой. Той се изправи с вдигнати ръце и извика:

 - Ехо, има ли някой? – но отговор не последва. В коридора нямаше никой. Не видя даже и мъртви тела. Тръгна към трюма свалил вече ръцете.

Отворения склад вече се бе напълнил с кислород от вътрешността на звездолета. Той погледна малкото екранче, което представляваше пулт за достъп до трюма. Там жабата танцуваше. В трюма и там нямаше тела. Всички сякаш се бяха изпарили. Но какво се беше случило току що? Къде изчезнаха десетимата клонинги? Той взе една книга в ръка и прочете на български: Под игото, автор Иван Вазов.

Върна на място книгата, за която не беше чувал и взе следващата. Тя беше доста по-обемна и на нея пишеше: История на България, автор колектив.

„България,“- помисли си той. „Аз съм българин, но никога не съм учил история на България! В училище учехме само Обща история на Земята, в която почти не се споменава за България!“

Радослав разгърна книгата, но страниците и почнаха да се разпадат. Той притеснено я затвори. После отново си помисли: „Трябва да извадя кислорода от тук, и следващият път да пипам с ръкавици! Това са антики!“

Подреди книгата на място и излезе от трюма. Натисна по тъч скрийм дисплея малкото контролно табло за вратите и жабата затвори врата. След което каза:

 - Всичко наред ли е господин Ронен? – Радослав се учуди, защото неговата фамилия беше Стефанов. Но каза че всичко е наред и се запъти обратно към контролното помещение.

Седна пред екрана и се намръщи, беше забравил за помпата. Сега целия звездолет беше спрял. Тръгна към машинното врата му беше още отворена. Той влезе и с помощта на гаечния ключ отвъртя болтовете, които държат помпата, след което внимателно откачи електрическите букси и с монтирания на тавана телфер я повдигна от гнездото ѝ. От нея потече гориво, въпреки че беше спрял потока на гориво в нея винаги оставаше малко количество. Когато се изцеди, той внимателно я подсуши с парцал. Посочи на телфера на остави помпата на една отдалечена работна маса. Разглоби я, след което я почисти основно. Видя проблема. Но за съвременните детайли нямаше части. Директно трябваше да купи нова помпа. Сглоби я отново и с телфера я върна на мястото ѝ. Монтира я, след което отиде до спалното помещение и директно се пъхна под душа. Топлата химическа пара му дойде добре. Отпусна го! Когато се облече в един шкаф държеше бутилка с домашна ракия от баща му. Там имаше и чаши. Сипа си в една чаша от ракията и я изпи на екс. Намръщи се, защото течността леко изгаряше хранопровода му и после бавно се стече в стомаха. Сега следваше най-мъчителната част. За да потегли без допълнителна тяга. Трябваше да запали двигателя и бавно да се придвижва докато набере инерция и чак тогава можеше да включи на хиперскорост. В командното помещение Радослав написа кода за стартиране на двигателя.  На екрана пред него се показаха всички компоненти на космическия превозвач. Малко след това почнаха едно по едно да изчезват. Когато се скриха всички иконки на екрана се изписа на международния език: СТАРТИРАНЕ

Звездолета бавно помръдна и потегли на бавен ход. Тогава на Радослав му мина една странна мисъл: „Защо книгите в трюма бяха на български езек, а не на международния общ за цялата планета език?“

Той следеше внимателно екрана, на който му показваше стойностите, до колко е загрял двигателя и накрая с най-големи цифри скоростта, с която се движи. Но въпреки това продължи с разсъжденията си: „На кого му трябват точно тези книги, и каква е целта?“ бившия пилот и офицер от космическия флот на Земята се облегна на седалката и кръстоса ръце зад главата си: „Тези книги съдържат информация, която може да доведе до разцепление на международния съюз? Но хората, които могат да говорят и четат на български са много малко! И още нещо, защо първия клонинг ми каза, че ще разбера след две години? Друг е въпроса защо ме заплашиха с убийство, а не ме убиха. Оставах жив отново, и отново въпреки, че убих много от тях. Да не би аз да имам нещо общо с това?“

 - Браво, добра мисъл! – чу собствения си глас зад себе си.

Радослав се обърна и видя десетима клонинга да влизат в помещението за контрол на полета.

 - Но, как... – опита се да каже Радослав но бе обстрелян с бластер и изгуби съзнание.

Събуди го шума от алармата за съобщение на екрана! Той бавно отвори очи. Болката в главата му бе пулсираща и се увеличаваше. Погледа му беше силно замъглен, но почна бавно да се прояснява, а алармата за получено съобщение не спираше да пищи силно. Когато погледа му се проясни натисна един бутон и на екрана пред него се показа един брадат и много сърдит господин. Той почна крещейки:

 - Къде си Стефанов? Собственика на товара е бесен!

 - Хм!- Радослав се размърда без да казва нищо погледна къде се намират и видя, че звездолета не се движи. Бе спрял в орбитата на луната. Радослав се стресна и натисна бутона за разговор:

 - Ами, той товара... – почна да меца той.

 - Какво товара? – попита диспечерът на фирмата наела Радослав.

 - Изглежда са ме приспали и са го взели... – измънка Радослав, поглеждайки информацията на екрана си, че трюма е празен.

 - Боже Радославе, до сега не си се дънил така. Знаеш ли колко ценен беше този товар? – извика отново брадатия ядосан мъж от екрана. Но срещу него нямаше никой, Радослав вървеше по коридора към трюма, вратите, на който бяха широко отворени. Спомни си, че двама от неговите клонинги бяха застанали по средата на коридора към трюма и гледаха нещо в тавана. Застана на същото място и също погледна към тавана. Ха! На тавана имаше някакво устройство. Отиде до килера с инструменти и взе една стълба. Устройството се оказа на магнит. Радослав го свали и го занесе в помещението за контрол на полета. Диспечера бе спрял да говори. Радослав прекъсна връзката и взе един малък подвижен скенер за да сканира устройството. Когато започна на екрана вместо информация за устройството се показа един възрастен господин с униформа на адмирал от космическия флот на Земята. Радослав го позна, бе служил под негово командване.

 - Радославе здравей, знам че си объркан но това трябваше да се случи, за да знам как да го променя. – поде о.з. адмирал Столипинов. - Защото преди това събитие се обърка друго, което ще се случи след две години.

 - Чакайте малко господин адмирал, но ... – опита се да го прекъсне Радослав, но въпреки това адмирала продължи:

 - Да, всичко беше организирано от мен. Но трябваше да се случи по един или друг начин, за това след две години точно на 15. 11. трябва да ме намериш и да променим събитията както трябва. Радославе, този товар никога не трябваше да стига до господин Ронен. Но когато ме намериш ще говорим.

15.11.3102 година, изминали са точно две години

Планета Земя, област България, село Борнарево 

Радослав стоеше на входа на къщата на о.з. адмирал Страхил Столипинов. Вратата се отвори и Радослав влезе в къщата, срещу него го посрещна възрастния адмирал в инвалидна количка и каза:

 - Радослав време е да спрем унищожаването на националните истории! Днес света ще се промени, да спасим историята си, защото който не познава историята си, е осъден да я повтори...

Край

Костадин Койчев-Kovak

15.11.2023г.