- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, а на устата си беше сложила евтино розово червило. На лявата ѝ ръка допреди малко беше закачена чанта с нейните документи, малко пари и златно синджирче - подарък за внука ѝ. От устата ѝ излизаше дъх на чесън и гранясало олио, а около нея се носеше мирис на застояло. Зъбите ѝ бяха жълто-черни и изпочупени. В дясната си ръка носеше един бастун, който беше орнаментиран с дърворезба и беше може би най-скъпото ѝ притежание.
- Дяволът ръцете да ти изяде дано! Серсемин със серсемин!
Това бяха вторите ѝ думи. На тях се отзова един полицай. Той беше леко закръглен със свински очички и зачервени от усиленото храносмилане бузи.
Погледна нея, погледна крадеца. Изду мазните си бузи и издиша дълбоко. Ка ...