Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не му дава покой.
Онзи ден се бяха изтървали с шурето си Тинко и така се бяха напили, че Кольо се прибра ни жив, ни умрял вкъщи. Залитаща права мотика. Жена му, Русана, първо го навика, а после му помогна да се съблече и го зави с одеялото да спи. Оттогава тя заключи вратата на мазето и скри ключовете. А то, едно мазе, за чудо и приказ – отлежаващо ароматно вино в големи дъбови бъчви, искряща кехлибарна ракия насипана в подредени по лавиците стъклени шишета, множество големи буркани пълни с кисели краставички и туршии. Дори и непокътнатата дамаджана сливова, негов набор, сварена от вече покойния му баща, стоеше в дъното на помещението трупайки прах и с всяка изминала година изглеждаше все по – ...