Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но просто така се беше случило. Харесвах литературата с цялата си душа и сърце, но учех в математическа гимназия и аз не знам защо. Всъщност справях се прилично с математиката, но нямах особен интерес.
Влязох в училище и се отправих към класната стая. Първият час беше история. Разминах се с Алекс, който ми направи комплимент. Усмихнах му се, не му отговорих, той изобщо не ме интересуваше. Седнах прилежно на чина си и се зачетох в романа, който си носех. Точна тогава видях, че Камелия изглежда някак особено. Тя беше най-красивото момиче в класа. Нямаше момче, което да не я харесва. Лицето ѝ беше с правилни черти, одухотворено и изразително. Кестенявата ѝ коса на вълни се спускаше по раменете ѝ, а ...