Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам. Кимам на високия мъж с изпитото сухо лице, малките мустачки и зализаните прошарени коси.
- Здравейте, другарю... (сещам се) Стоев.
Не се спирам. На няколко метра от мен е банята. Може би ще успея да стигна.
Дружелюбно хващане за лакътя ме обръща обратно по коридора. Освобождава ме от захвата, едва когато сме в средата на една от стаите. Преди да влезем, успявам с крайчеца на окото си да прочета табелката на вратата. Партиен секретар.
В бригадата на заварчиците четирима са майсторите. Трима шлосери им помагат. Аз върша общата работа в цеха, но съм по-известен със задължението да купувам бира на колегите от кварталното магазинче. Последен в йерархичната редица на производствената ни група, н ...