Стисна силно дясната си ръка, но не за да посегне с нея, а за да затвори гнева си. Обърна главата си в другата посока.
– Не искаш да гледаш ли? Това е нищо.
Беше ясен и слънчев, студен ден. В градинката имаше много майки, но само тази биеше детето си. Крещеше:
– Вечно си гладна! Мачки да те ядат! Ядене не ти стигна... Не гледаш къде ходиш. Колко пъти ще ти купувам чорапогащници? А? Без един лев останах...
Гласът ехтеше и се блъскаше в стените на сградите, в дърветата, в люлките и пързалките, в малките павилиончета със захарен памук и розови близалки.
– Още ли го удря? – попита и малко поотпусна ръката.
– Да, фраска го по дупето сега. – Шофьорът на форда се хихикаше. – Какво толкова?
Натисна копчето и прозорецът се вдигна. Така нямаше да чува плача.
– Ти защо не караш?
– Нали зяпаш минувачите? Заради тебе спрях.
– Нищо не зяпам. Карай.
Минаха покрай големия магазин за месо и спряха през железарията. ...