Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пресен сняг и още нещо.
Като повечето тогавашни седмокласници бързах след училище (СУ "Георги Брегов") към вкъщи, за да подготвя домашните си за следващия ден, да почета книга или да погледам телевизия.
Само половин час по-късно някой позвъни на вратата. Беше брат ми, но първото нещо, което видях, не беше той, а едно шарено детско одеяло, което изведнъж пъргаво се размърда. Пред мен се откри най-красивата гледка, която бях виждал дотогава – малко сладко кученце. На пръв поглед ми се стори, че има нещо като характерна брада в долния край на муцунката. Впоследствие разбрах, че такъв е стандартът за самата порода. Беше малък чаровен женски еърдейл териер, само на няколко месеца. Гледаше ме с голе ...