Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи.
Набърчи чело, сви пръсти, каза „По пи!“, сякаш умножаваше и потвърди:
– Ногу големо! Ще ми трябват три милиона. Европари. Сигурация!
Намигна.
От висотата на хотела на шефа това не изглеждаше много.
Обаче като слязох на земята, установих: това са бая кубици, много нещо. Голям басейн. Пресметнах как ще извозваме пръстта, ще трябват резервни бунища, обратни насипи, а и как камионите ще вървят през алеите – това беше курорт, ще смажем асфалта и бордюрите ще натрошим.
Измерих всичко с ролетката, хванах молива и изчислих. Обадих се на шефа.
– Не са три милиона. Много по-малко са кубиците. ...